Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Остатъкът от деня - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Остатъкът от деня

Электронная книга - «Остатъкът от деня». Краткое содержание книги:

„Тъй като конференцията беше на много високо ниво, участниците в нея бяха само осемнайсет видни господа и две дами — една германска графиня и страховитата мисис Елеонор Остин, която по това време все още живееше в Берлин. Всеки от тях обаче можеше да доведе със себе си секретари, камериери и преводачи и нямаше никакъв начин да се установи точният брой на хората, които трябваше да очакваме.
Оказа се и че някои от участниците щяха да дойдат по-рано от предвидените за конференцията три дни, за да могат да се подготвят и преценят настроението на колегите си, макар че точните дати на пристигането им отново бяха несигурни. Следователно ставаше ясно, че персоналът не само трябваше да дава всичко от себе си и да бъде в постоянна готовност, но се налагаше да проявява и невероятна гъвкавост. Дори в един период бях твърдо убеден, че няма да успеем да преодолеем това огромно предизвикателство, ако не доведа допълнителен външен персонал.
Този вариант обаче, като оставим настрана опасенията на господаря, че ще плъзнат клюки, щеше да ме принуди да разчитам на непознати тъкмо когато всяка грешка можеше да се окаже фатална. Ето защо се заех с подготовката на идващите дни, както може би само генералът се подготвя за битката.“
За книгата
Романът „Остатъкът от деня“ е публикуван през 1989 г. Това произведение изстрелва създателя му на световната литературна сцена. Интересното в случая е, че „Остатъкът от деня“ е един от най-известните английски романи, а е написан от чужденец. Демократичността на английската култура позволява това. Поради тази причина линията, следвана от писатели като руснака Владимир Набоков и поляка Джоузеф Конрад, намира естественото си продължение в творчеството на Ишигуро.
Разказвачът в книгата е Стивънс — икономът на симпатизиращия на нацистите лорд Дарлингтън. Благородникът поддържа нацистки лидери като Мосли. В романа са развити няколко теми — те интерпретират професионализма в съвременното общество и нещата, които трябва да пожертваме, за да останем верни на себе си.
Една от основните теми в романа е тази за служенето. Прислужникът е безкрайно внимателен по отношение на стопанина си. Останалото — любовта, смъртта на баща му и т.н. — сякаш минава отстрани. Прислужникът смята, че много неща зависят от него. Дали пък не е прав — понякога съдбата на Европа би могла да зависи в известна степен и от това доколко добре е изчистил сребърната посуда на господаря си.
Някои критици твърдят, че в книгата личи силното влияние на японската култура. Но Ишигуро отрича това. Според него голямата част от живота му е протекла във Великобритания и той е дълбоко повлиян най-вече от английската култура.
През 1989 г. романът получава литературната премия „Букър“. През 1993 г. по мотиви на това произведение е заснет филм, в който играят Ема Томпсън и Антъни Хопкинс.
За автора
Казуо Ишигуро е роден на 8 ноември 1954 г. в Нагасаки. Семейството му емигрира в Обединеното кралство, когато става на 6 години. Родителите му са мислили, че ще се върнат в Япония. Затова Казуо израства и се образова между две култури.
През 1978 г. получава бакалавърска степен от университета в Кент по специалността английски език и философия. Магистърската му степен (отново по хуманитарни науки) е от университета на Източна Англия две години по-късно.
През 1981 г. започва литературната му кариера — тогава публикува 3 разказа. Първият му роман е „Замъглени хълмове“. Книгата е посрещната радушно от критиката, получава национална литературна премия от Кралското литературно общество и е преведена на 13 езика. Произведението е изградено от спомените на японката Ецуко, която трябва да преживее самоубийството на дъщеря си.
Вторият роман на Ишигуро „Художникът в плаващия свят“ също жъне успехи. Книгата е удостоена с премията „Уитбръд“ за най-добра творба през 1986 г.
Третият роман — „Остатъкът от деня“ (1989 г.), прави писателя международно известен. И в трите произведения главните персонажи се оглеждат назад, като се опитват да разберат отминалите събития.
Публикува още творби, между които и романа „Когато бяхме сираци“ (2000 г.). В него се разказва за частен лондонски детектив от двайсетте години. Но главното тук е не криминалният сюжет, а идеята за самопознанието на личността.
За литературните си постижения Ишигуро е награден през 1995 г. с Ордена на Британската империя. Сега живее в Лондон с жена си и дъщеря си.
1 ... 65 66 67 68 69 70 71 72 73 ... 89
Перейти на страницу:

— В това не се съмнявам, сър. Ами дори нашият Хари. Преди няколко години се обвърза с политиката и оттогава не е същият.

Отново се разнесе смях, а мистър Хари Смит повдигна рамене и позволи на усмивката да трепне върху лицето му. После каза:

— Наистина вложих много от себе си в предизборната кампания. Всичко, разбира се, е на местно ниво и никога не се срещам с хора и наполовина толкова велики, колкото онези, с които вие контактувате, сър, но вярвам, че дори и по този мой незабележим начин допринасям с нещо за каузата. Според мен Англия е демократична държава и хората от нашето малко село са изстрадали колкото и всички останали, воювайки да я запазят такава. Сега само от нас зависи да упражняваме правата си, от всеки от нас. Няколко прекрасни младежи от селото дадоха живота си, за да ни осигурят тази привилегия, и според мен днес ние сме им длъжници и трябва да изпълним ролята си. Тук хората имат собствено мнение и смятам, че е наша отговорност то да бъде чуто. Встрани от пътя сме, вярно, малко селце сме, което става все по-малко, защото жителите му застаряват. Ала така, както го разбирам, длъжни сме на момчетата, които загубихме. Затова, сър, отделям толкова много от времето си, за да съм сигурен, че гласовете ни ще бъдат чути по високите места. И ако това ме промени или преждевременно ме изпрати в гроба, все ми е едно.

— Нали ви предупредих, сър — обади се с усмивка мистър Тейлър. — Нямаше начин Хари да допусне влиятелен човек като вас да мине през селото и да не му наговори обичайните си приказки.

Всички отново се разсмяха, но аз отвърнах почти веднага:

— Мисля, че добре разбирам позицията ви, мистър Смит. Разбирам, че желаете светът да стане по-добър, и вие, и вашите съселяни би трябвало да имате по-големи възможности да допринесете за това. Подобна позиция е достойна за възхищение. Смея да твърдя, че ръководен от същите стремежи, и аз се обвързах със значимите събития преди войната. И тогава, както и сега, мирът на планетата изглеждаше съвсем крехък и уязвим и аз жадувах да дам своя дял.

— Извинете, сър — не се сдържа мистър Хари Смит, — но аз говорех за нещо по-различно. На хора като вас винаги е било лесно да упражняват влиянието си. Вие и вашите приятели сте най-силните в страната. Ала за хората като нас, сър, могат да изминат години, без дори да зърнем някой истински джентълмен — освен може би доктор Карлайл. Той е първокласен лекар, при всичките ми уважения обаче няма необходимите връзки. Когато живеем на такова място, много лесно можем да забравим своите граждански отговорности. Затова хвърлям толкова усилия в предизборните кампании. Дали останалите са съгласни, или не — а аз знам, че нито един в тази стая не е съгласен с всичко, което казвам, — но поне ще ги накарам да се замислят. Поне ще им напомня за техния дълг. Ние живеем в демократична страна. Воювали сме за нея. И до един трябва да изпълним ролята си.

— Интересно какво ли се е случило с доктор Карлайл — сети се мисис Смит. — Сигурна съм, че господинът би могъл вече да послуша и някой по-образован.

Това отново породи смях.

— Всъщност — рекох, — колкото и да ми е приятно да разговарям с вас, признавам, че умората започва да ме наляга…

— Разбира се, сър — отзова се мисис Тейлър. — Вероятно сте много уморен. Може би трябва да ви донеса още едно одеяло. Тук нощите са доста студени.

— Не, уверявам ви, мисис Тейлър, и така ще се чувствам чудесно.

Но преди да успея да се изправя, мистър Морган попита:

— Знаете ли, сър, има един човек, когото обичаме да слушаме по радиото, казва се Лесли Мандрейк. Случайно да го познавате?

Отговорих отрицателно и се готвех да направя втори опит да се оттегля, ала бях буквално засипан със запитвания дали познавам тази или онази личност. Така че все още седях до масата, когато мисис Смит възкликна:

— А, някой идва. Предполагам, че най-после е докторът.

— Наистина трябва да си лягам — рекох. — Чувствам се безкрайно изморен.

— Но това е докторът, сигурна съм — настоя мисис Смит. — Изчакайте поне няколко минутки.

В този момент на вратата се почука и някой каза:

— Аз съм, мисис Тейлър.

Господинът, който влезе, беше все още сравнително млад — може би около четирийсетте, — висок и слаб. Във всеки случай достатъчно висок, че да се наложи да се наведе, за да мине през вратата. Щом ни поздрави, мисис Тейлър се обърна към него.

— Ето това е нашият джентълмен, докторе. Колата му е закъсала горе на Торили Буш и в резултат е принуден да понася речите на Хари.

1 ... 65 66 67 68 69 70 71 72 73 ... 89
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)