В името на любовта

От тинята изплува дори старата порно видео касета на Брам.

Двамата се опитваха да поправят щетите, като всеки ден посещаваха любимите места на папараците. Купуваха мъфини в „Сити Бейкъри” в Брентуд, обядваха в „Шато”, отново посетиха „Айви”, не подминаха елитния японски ресторант „Нобу” в Бевърли Хилс, уважиха и „Поло Лоундж” и „Господин Чоу”. Две вечери подред купонясваха в нощни клубове, от което Джорджи се почувства остаряла и още повече се депресира. Днес пазаруваха във фирмените магазини на „Армани” на булевард „Робъртсън” и на Фред Сегал в Мелроуз, след това се отбиха в моден бутик, откъдето си купиха комплект отвратителни еднакви тениски, които щяха да носят само на публични места.

Само един-два пъти рискуваха да излязат поотделно. Наистина Брам се измъкна два пъти за тайнствените си срещи. Джорджи взе няколко урока по танци, веднъж се осмели да излезе на ранна сутрешна разходка и изпрати щедър анонимен чек на фонда, подпомагащ гладуващите хаитяни. Но като цяло не се отделяха един от друг. По негов съвет Джорджи прибягна към любимия трик на знаменитостите, алчни за вниманието на пресата – сменяше дрехите си по няколко пъти на ден, тъй като всеки нов тоалет означаваше, че таблоидите ще купят поредната снимка. Каква тъжна ирония на съдбата. През изминалата година тя старателно избягваше публичност, а сега бе принудена постоянно да е на показ.

До този момент посетителите в кафенето се задоволяваха само да ги зяпат, но сега към масата им се приближи младеж с провиснала козя брадичка и фалшив ролекс.

— Ще ми дадете ли автограф?

Джорджи винаги охотно раздаваше автографи на истинските си почитатели, но нещо й подсказваше, че тези автографи още в края на деня ще цъфнат за продажба в eBay.

— Достатъчно е само един подпис – добави младежът, с което потвърди подозренията й.

Джорджи пое чисто белия лист и химикалката, които й подаде.

— Как се казваш? – попита тя.

— О, няма нужда от името.