Свят на смъртта II
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Манчева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта II». Краткое содержание книги:
— Примряха от страх! — кресна Хертуг въодушевено. — Нападайте!
— Още не — търпеливо обясни Джейсън. — Ти не схващаш добре смисъла на обсадните оръдия. Ще им нанесем колкото можем повече поражения, преди да ги нападнем. Така ще спечелим предимство пред тях.
Той се прицели отново и следващият снаряд откърти парче от стената малко по-встрани.
— Ще сменяме и вида на мунициите, за да ги държим постоянно в напрежение — добави Джейсън.
Когато камъните сринаха почти цялата горна част на стената и започнаха да правят дупки в самата сграда, Джейсън вдигна малко мерника.
— Заредете от специалните снаряди — изкомандва той. Специалните снаряди представляваха парцалени топки, напоени в петрол, с напъхани в тях камъни за тежест и свързани с въже.
Когато поставиха снаряда на катапулта, Джейсън сам го подпали и изчака добре да се разгори, преди да го изстреля. Огненото кълбо прелетя във въздуха и падна върху сламения покрив на крепостта, от който мигом се разнесе пукане и дим.
— Ще опитаме с още няколко от тези — рече Джейсън, като доволно потриваше ръце.
Външната стена беше пробита на няколко места, две кули бяха срутени и по-голямата част от покрива гореше. Едва тогава отчаяните трозелиго направиха опит да отвърнат на удара. Джейсън го очакваше и пръв забеляза, че шлюзовете се отварят.
— Прекратете огъня — нареди той — и следете налягането! Лично ще убия онези, които оцелеят, ако оставите котела да избухне. — Сетне скочи в лодката с войниците, която го чакаше отстрани, и извика: — Към бойния кораб! — Лодката потегли, а в същия миг в нея се хвърли и Хертуг.
— Хертуг винаги е начело! — викна той и едва не обезглави едного от гребците, като размаха яростно сабята си.
— Нямам нищо против — каза Джейсън, — само внимавай с тази сабя и си наведи главата, когато започне стрелбата.
Когато Джейсън се добра до мостика на „Дредноут“, видя, че тромавият параход на трозелиго вече е преминал през шлюза и се насочва към тях. Бе чувал какви ли не смразяващи кръвта описания на това страховито средство за унищожение и със задоволство видя, че е просто един доста разнебитен и неброниран плавателен съд, както и бе очаквал.
— Пълен напред! — викна той в рупора и сам пое руля. Разстоянието между двата кораба, насочени право един срещу друг, бързо се скъсяваше и копията, наречени джетило, заудряха по покритите с метални пластини стени на „Дредноут“, след което падаха във водата, без да нанесат никакви поражения. Видът на приближаващия малко тантурест и подобен на бръмбар „Дредноут“ явно притесни вражеския капитан; той, изглежда, си даде сметка, че при един сблъсък с тази скорост собственият му кораб доста ще пострада, защото внезапно го отклони встрани. Джейсън изви руля, за да го последва, и държеше носа насочен към противниковия съд.
— Дръжте се здраво, ще ударим! — извика той на своите, когато носът във форма на дракон мина покрай тях и зад борда се мернаха уплашени лица.
В следващия миг здраво укрепеният нос на „Дредноут“ с трясък се заби в корпуса на противниковия кораб, сетне рязко се закова на място.
— Дайте на заден ход, за да се освободим! — изкомандва Джейсън и силно завъртя руля.
Един войник, който бе скочил от другия кораб или бе съборен от борда, се стовари върху бронираната палуба на „Дредноут“. Надавайки бойни крясъци, Хертуг изпълзя от прозорчето на мостика и нападна зашеметения човек, като с един замах му преряза гърлото и след това ритна тялото му във водата. Откъм ударената страна на злополучния параход долетяха викове на ужас, тропот и съскане на изтичаща пара. Хертуг се втурна да подири безопасност на мостика, тъй като над главата му засвистяха стрели.
Гребният винт се завъртя лудешки, но и при пълен назад „Дредноут“ само потрепера, без изобщо да помръдне. Джейсън изруга полугласно и рязко завъртя руля докрай в обратната посока. Корабът се освободи и плавно се понесе назад.
— Видя ли как сразих нахалника, дръзнал да ни нападне? — с огромно самодоволство заяви Хертуг.
— Доста палава сабя имаш — съгласи се Джейсън. — Видя ли обаче аз как отворих пробойна в това старо корито? Аха! Ето че и котелът им гръмна — добави той, когато откъм вражеския кораб долетя мощен тътен, последван от облаци пара и пушек, а самият параход се разцепи на две и бързо започна да потъва. Додето Джейсън върна „Дредноут“ на изходната позиция, той съвсем изчезна под водата, а морският шлюз отново се затвори.