Свят на смъртта II
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Манчева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта II». Краткое содержание книги:
Персоните се стичаха отвсякъде, всички кипящи от гняв, предизвикан от подлото нападение, и жадуващи за мъст. Въпреки виковете им Джейсън успя да поспи няколко часа на втората нощ и се събуди призори, флотът бе готов и със силен барабанен бой и нестроен екот на фанфари пое на път.
Най-отпред беше бойният кораб „Дредноут“ — „Безстрашни“, на чийто брониран мостик бяха застанали Джейсън и Хертуг; той теглеше шлепа. Отзад ги следваха най-разнообразни по вид морски съдове с всякакви размери, които превозваха войниците. Целият град знаеше какво става и каналите бяха пусти, а крепостта на трозелиго здраво залостена и готова за отпор. Джейсън пусна сирената на парахода доста преди да влязат в обсега на вражеските арбалети, флотът неохотно спря.
— Защо не нападнем? — попита с недоумение Хертуг.
— Защото те са в обсега ни, докато ние не сме в техния. Ето, виж.
Дълги копия с железни остриета се забиха в морето на трийсетина метра от носа на кораба.
— Копия джетило — потръпна Хертуг. — Виждал съм как пронизват седмина, без да забавят полета си.
— Не и този път. Сега ще ти демонстрирам величието на модерното бойно изкуство.
Обстрелът с джетило беше също тъй безплоден, както и виковете на скупчилите се върху крепостната стена войници, които дрънчаха със саби по щитовете си и сипеха ругатни, тъй че скоро престана. Джейсън се прехвърли на шлепа, увери се, че е здраво закотвен и носът му сочи право срещу крепостта. Докато изчакваше парата да създаде нужното налягане, той нагласи мерника на катапулта и пресметна на око котата.
Устройството беше просто, но мощно и той му възлагаше големи надежди. На платформата, която можеше да се върти и издига, бе монтиран голям парен цилиндър, чието бутало бе директно свързано с късото рамо на дълъг лост. Когато в цилиндъра се пуснеше пара, късият, но много мощен ход на буталото по механичен път предаваше огромно ускорение на далечния край на рамото. То отскачаше и се удряше в омекотена кръстачка, където внезапно спираше, но зарядът, поставен в края му, изхвръкваше във въздуха с голяма скорост. Механизмът бе изпробван и работеше безотказно, макар че досега не бе стреляно с него.
— Максимално налягане — извика Джейсън на обслугата. — Заредете камък! — Той бе подготвил най-разнообразни метателни боеприпаси, но всичките имаха еднакво тегло, за да се преценява по-лесно обсегът им на действие. Додето оръдието се зареждаше, той провери още веднъж гъвкавите паропроводи; те бяха най-трудни за изработка и все още съществуваше опасност за течове в тях при по-високо налягане и продължителна употреба.
— Готово! — извика Джейсън и отвори вентила. Буталото се задвижи със задоволителна скорост, рамото отскочи, блъсна се в кръстачката и спря, а запратеният камък със свистене полетя във въздуха и бързо се смали в точка. Всички персони ликуваха. Ала радостните възгласи замлъкнаха, когато камъкът прелетя на петдесетина метра над кулата на крепостта и изчезна от другата страна. Трозелиго на свой ред шумно се възрадваха, когато той цопна в канала отвъд, без да им нанесе никакви поражения.
— Този изстрел беше само за премерване — спокойно поясни Джейсън. — Следващия ще го пратя право в двора им като същинска бомба.
Той отвори изпускателните вентили, дългото рамо на лоста се върна в хоризонтално положение, а в същото време буталото се изтегли за нов изстрел. Джейсън внимателно затвори вентилите и нагласи диска за определяне на вертикалната проекция. Поставиха друг камък и отново изстреляха.
Този път ликуваха само трозелиго, тъй като камъкът се издигна почти право нагоре, а при падането си потопи една от лодките на атакуващите на по-малко от петдесет метра от шлепа.
— Не ми се нрави дяволската ти машина — заяви Хертуг. Бе се преместил отзад, за да наблюдава стрелбата.
— На място винаги възникват непредвидени проблеми — отвърна Джейсън през зъби. — Наблюдавай сега следващия изстрел.
Решил бе да изостави живописните високи траектории и да се цели право напред, защото машината се оказа далеч по-мощна, отколкото беше очаквал. Завъртя трескаво диска за определяне на височината и повдигна задната част на катапулта, тъй че камъкът да полети почти хоризонтално.
— Този изстрел вече ще бъде добър — обяви той с много по-голяма убеденост, отколкото чувстваше, и стреля, кръстосал суеверно пръстите на свободната си ръка. Камъкът отскочи и удари стената точно под върха й, като разпръсна облак от парчета мазилка и унищожи всички застанали горе войници. Откъм обсадените трозелиго вече не се чуваха никакви злоради викове.