Свят на смъртта II
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Манчева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта II». Краткое содержание книги:
— Какво? Не може да бъде…
— Ако се замислиш внимателно, сам ще се убедиш, че е така. Нападението срещу морския шлюз е било предварително обречено на неуспех. То е служело само за да отклони вниманието, а същинският план е бил да отвлекат мен. Чиста случайност е, че нощес бях в работилницата. Иначе по това време вече спя.
— Но кой би искал да те отвлече? И защо?
— Ти още ли не си схванал, че аз съм най-ценната собственост на Апсала? Мастрегуло първи го осъзнаха. Те дори успяха да ме отвлекат, ако си спомняш. Трябваше да сме нащрек и за нападение от страна на трозелиго. Сигурно вече са научили, че изработвам парни машини, а някога това беше техен монопол.
Лодката мина през разбития шлюз и спря в пристанището. Джейсън скочи на брега.
— Но как са ти открили жилището? — попита Хертуг.
— Това е работа на вътрешен човек. Действал е предател — както винаги става на тази проклета планета.
— Ще открия кой е предателят! — избухна Хертуг. — Ще го напъхам парче по парче в доменната пещ.
— Знам кой е — каза му Джейсън и в очите му проблясна заканително пламъче. — Когато влязох, го чух да им казва кой съм. Разпознах гласа му. Беше моят роб, Мика.
15.
— Те ще си платят… ох, как ще си платят само! — вилнееше Хертуг и скърцаше страховито със зъби. Пийваше си от брендито на Джейсън, а носът и очите му бяха по-червени от всякога.
— Радвам се да го чуя от твоята уста, защото и аз имам предвид същото — рече Джейсън, облегнат на канапето, а на гърдите си бе закрепил още по-голяма чаша от тази на Хертуг. Бе промил раната на крака си с преварена вода и я бе превързал със стерилни бинтове. Усещаше я леко да тупти, но не вярваше да му създаде проблеми. Престана да й обръща внимание и се върна към плановете си. — Хайде да започваме войната още сега — предложи.
Хертуг примигна.
— Не е ли малко внезапно? Искам да кажа, имаме ли готовност вече?
— Те нападнаха крепостта ти, избиха твоите войници, разрушиха…
— Смърт на трозелиго! — кресна Хертуг и разби чашата си в стената.
— Това вече звучи по-добре. Не забравяй какви коварни и долни негодници са те. Не бива да допускаш стореното злодейство да им се размине. Освен това, ако не започнем войната скоро, може и никога да не ни се открие такава възможност. Щом трозелиго си дават толкова труд да ме заловят, сигурно са много разтревожени. И след като планът им не успя, ще замислят ново, по-силно нападение. Нищо чудно да се съюзят с някои от другите кланове. Те започват да се боят от теб, Хертуг, затова по-добре да започваме войната, преди да са се сдушили и да са се вдигнали да ни пометат. Все още имаме възможност да нападнем клановете един по един със сигурна гаранция за победа.
— По-сигурно щеше да е, ако имахме повечко хора и още малко време…
— Имаме около два дни. Ще са ми достатъчни да подготвя военния флот. А ти ще успееш да свикаш подкрепленията си, пръснати из страната. Това е единственият ни шанс да ударим изненадващо по крепостта на трозелиго. Новият парен катапулт ще свърши тази работа.
— Изпробван ли е вече?
— Достатъчно, за да стане ясно, че може да прави онова, за което е конструиран. Окончателното изпитание ще извършим, като щурмуваме крепостта на трозелиго. Аз мога да започна работа щом се зазори, но предлагам ти още сега да дадеш нарежданията на пратениците си, за да могат хората ти да се съберат навреме. Смърт на трозелиго!
— Смърт! — като ехо се обади Хертуг и със страховита гримаса позвъни за прислугата.
Имаше да се вършат много неща и Джейсън успя да ги свърши благодарение на това, че напълно се лиши от сън. Усетеше ли умора, припомняше си за коварния Мика, питаше се какво ли е станало с Иджале и гневът отново го подбуждаше към работа. Не беше сигурен дори дали Иджале е жива; предполагаше, че са я отвлекли, защото живееше в жилището му. Колкото до Мика, лошо му се пишеше за всичко сторено.
Тъй като парният двигател и гребният винт вече бяха монтирани на един кораб и изпробвани във водното пространство пред шлюза, довършването на екипировката на бойния кораб не отне много време. Оставаше само да се прикрепят стоманените пластини, които стигаха до водолинията и щяха да му служат като щит. Най-здраво бе укрепен носът. Отначало Джейсън възнамеряваше да инсталира парния катапулт на бойния кораб, но сега се отказа. По-простият начин беше по-добър. Катапултът бе нагласен в голям плоскодънен шлеп заедно с котлето, цистерните с гориво и цял арсенал от грижливо подготвени снаряди.