Свят на смъртта II
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Манчева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта II». Краткое содержание книги:
16.
Усещаше болка, но не непоносима. Онова, което не можеше да понесе, бе мисълта, че умира. Старецът го бе убил. Всичко беше свършено. Почти без никаква злоба Джейсън бе го блъснал с щита си и той отхвръкна назад. А сабята остана в тялото му — тънка, блестяща и смъртоносна.
— Остави я — с дрезгав глас рече Джейсън на Иджале, която посегна с окованите си ръце да я издърпа, а очите й бяха потъмнели от ужас.
Битката беше свършила и през пелената от болка, замъглила очите му, Джейсън видя надвесения над него Хертуг и прочете в погледа му, че е разпознал близката смърт.
— Превръзки — изрече Джейсън колкото можа ясно. — Нека бъдат готови, за да ги притиснат към раните, когато измъкнат сабята.
Силните ръце на войниците го вдигнаха, превръзките бяха приготвени. Хертуг застана пред Джейсън, а той само кимна и затвори очи. Болката отново го прониза. Спуснаха го на килима, разкъсаха дрехите му, а бликналата кръв притиснаха с готовите превръзки.
Докато губеше съзнание, благодарен, че настъпва облекчение на страданията му, се запита защо ли продължава да се бори. Защо трябваше да продължи болката си? Можеше просто да си умре тук, на светлинни години от антибиотиците и антисептичните средства, с промушеното през вътрешностите му острие на унищожението. Просто можеше да си умре…
Джейсън с мъка се върна в съзнание само колкото да види как Иджале, надвесена над него с игла и конец, зашива раната на корема му. Светлината отново изчезна. Следващия път, когато отвори очи, бе в собствената си спалня и през счупените прозорци струяха слънчеви лъчи. Нещо спираше светлината и той усети как му наквасват най-напред челото и бузите, а после устните. Това му припомни колко е пресъхнало гърлото му и колко е силна болката.
— Вода… — прошепна и се изненада от немощния си глас.
— Казаха ми, че не бива да пиеш… Раната ти е в корема — едва размърда побелели устни Иджале.
— Едва ли има значение… — простена той и отново съзнанието за надвисналата смърт му донесе по-голямо страдание, отколкото раната.
До Иджале се появи Хертуг със също тъй изопнато и тревожно лице като нейното и му подаде една кутийка.
— Скиуло ти намериха това, едни корени, беде, които умъртвяват болката. Трябва да дъвчеш от тях, но без да прекаляваш, защото в голямо количество са опасни.
„Не и за мен — каза си Джейсън, като се насили да раздвижи челюсти и да сдъвче сухия прашен корен. — Болкоуспокояващо, наркотик, към който се привиква… Само че аз имам твърде малко време, за да се пристрастя към лошия навик.“
Какъвто и да бе по произход наркотикът, подейства много бързо и Джейсън бе благодарен. Болката се стопи, както и жаждата му и макар да усещаше главата си малко олекнала, вече не бе така изтощен.
— Как мина битката? — попита той Хертуг, който стоеше край него със скръстени ръце, смръщен на несправедливата съдба.
— Победата е наша. Единствените оцелели трозелиго вече са наши роби. Кланът им престана да съществува. Някои войници избягаха, но те не влизат в сметката. Завладяхме крепостта им и най-тайните им работилници, където строят своите мотори. Ако можеше да зърнеш машините им…
Осъзнал, че Джейсън не само няма да види машините им, но и надали ще види нещо друго от белия свят, той отново се смръщи.
— Не се умърлушвай така — каза му Джейсън. — След като победи едно от племената, все едно си ги победил всичките. От другите кланове никой не е толкова силен, че да ти устои. Продължавай да действаш, преди да са успели да се обединят. Най-напред се разправи с най-враждебно настроените. Ако е възможно, опитайте се да не избивате всичките им техници. След като ги победите, ще имате нужда от някого, който да ви обясни тайните им. Действаш ли светкавично, до зимата ще владееш цяла Апсала.
— Ще ти устроим най-разкошното погребение, каквото Апсала е виждала досега — възкликна разчувствано Хертуг.
— Сигурен съм в това. Не жали средства.
— Ще има пирове и молитви, а останките ти ще превърнем в пепел в електрическата пещ в прослава на великия бог Електро.
— Нищо не би ме направило по-щастлив.
— А след това ще те отнесат до морето начело на величествена погребална процесия, в която ще участват всичките ни кораби, тъй че на връщане да можем да нападнем мастрегуло и да ги сварим неподготвени.
— Така вече те разбирам, Хертуг. За миг се уплаших, че ставаш прекалено сантиментален.
На вратата се чу шум и тропот и когато Джейсън бавно обърна глава, видя група роби да внасят в стаята купчина кабели с дебела изолация, последвани от други, които тътреха сандъци с електрическо оборудване. Най-отзад се зададе надзирателят на робите, подкарал с камшик пред себе си пребития и окован Мика. Блъсна го в ъгъла, където той се строполи безсилен.