Свят на смъртта II
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Манчева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта II». Краткое содержание книги:
— Щях да убия предателя — рече Хертуг, — но си помислих колко хубаво би било сам да го убиеш с мъчения. Сигурно ще ти достави удоволствие. Скоро пещта ще се загрее и можеш да го печеш парче по парче и да го изпратиш като жертвоприношение на Електро, за да подготвиш собственото си пристигане при него.
— Много мило от твоя страна — благодари му Джейсън, като погледна изтерзания Мика. — Нека го приковат към стената и после да ни оставят сами, за да изобретя най-изтънчените и ужасни мъчения за него.
— Ще постъпя както искаш. Но трябва да ми разрешиш да наблюдавам церемонията. Винаги са ме интересували новостите в мъченията.
— Вярвам ти, Хертуг.
Те си тръгнаха и Джейсън видя Иджале да боде Мика с кухненския нож.
— Не прави така — спря я Джейсън. — Никакъв смисъл няма.
Тя послушно остави ножа и взе гъбата, за да изтрие лицето на Джейсън — беше изранено, а едното му око се бе затворило от оток.
— Би ли ми отговорил — попита Джейсън — какво точно искаше да постигнеш, като ни предаде и помогна на трозелиго да се опитат да ме отвлекат?
— Макар и да ме изтезаваш, устата ми ще остане завинаги затворена.
— Недей да бъдеш още по-голям идиот, отколкото си обикновено. Никой няма да те изтезава. Просто се чудя какво се мътеше в главата ти този път, та направи това изпълнение.
— Постъпих така, както сметнах за правилно — отвърна Мика упорито.
— Ти винаги постъпваш, както смяташ за правилно. Само че обикновено смяташ погрешно. Не ти ли харесваше отношението ми към теб?
— В постъпката ми нямаше нищо лично. Тя беше за доброто на изстрадалото човечество.
— А на мен ми се струва, че си го направил заради възнаграждението, за да получиш висок пост и защото си ми бил ядосан — жилна го Джейсън, познавайки слабото му място.
— Не! Никога! Ако искаш да знаеш… направих го, за да предотвратя войната…
— Какво по-точно искаш да кажеш с това?
Мика се смръщи и зае позата на велик съдник, малко смешна при жалкия му вид и посинялото му око. Той задрънка с веригите си и обвинително насочи пръст към Джейсън.
— Замаян от пиянство, един ден ти ми призна престъплението си и сподели плановете си да подпалиш братоубийствена война сред тези невинни хорица, да ги обречеш на ужасно клане и после да наденеш около вратовете им хомота на деспотизма. Тогава разбрах какво трябва да направя. Ти трябваше да бъдеш спрян. Насилих се да държа устата си затворена, за да не изтърва някоя дума, с която да разкрия мислите си, защото аз знаех начина да постигна целта си. Към мен се бе обърнал един човек, нает от трозелиго — клан на честни труженици, които искаха да те отнемат от персоните, давайки ти добро възнаграждение. Първия път не му отговорих нищо, защото всеки план, целящ освобождението ни, щеше да означава насилие и загуба на човешки живот, а не исках да допускам това, дори отказът ми да означаваше, че трябва да си остана с оковите. Но после, като научих за кръвожадните ти намерения, попитах съвестта си и избрах как да постъпя. Щяха всички да ни отведат оттук при трозелиго. Те обещаха да не ти сторят нищо лошо, макар че щяха да те държат като затворник. И войната щеше да бъде избегната.
— Ти си кръгъл глупак — безстрастно заключи Джейсън.
Мика цял пламна.
— Мнението ти за мен не ме интересува. Ако можех, отново бих постъпил по същия начин.
— Макар и да знаеш вече, че бандата, на която ме продаде, с нищо не е по-добра от тази тук? Не помниш ли, че ти спря един от тях да не убие Иджале? Предполагам, че трябва да съм ти благодарен за това, макар че тя се озова там тъкмо по твоя вина.
— Не са ми нужни твоите благодарности. Напрежението на момента ги накара да я заплашат. Не ги обвинявам…
— Тъй или иначе, вече е все едно. Войната свърши. Те изгубиха и моите планове за индустриална революция ще се осъществят безпрепятствено, дори и без личния ми надзор. Горе-долу единственото, което ти успя да постигнеш, е моята смърт, а това ми е много трудно да ти простя.
— Що за лудост…
— Лудост ли, тесногръд глупако?! — Джейсън се надигна на лакът, но веднага трябваше да легне отново, защото дори през упойката на силното лекарство го прониза рязка болка. — Да не мислиш, че лежа тук просто защото съм уморен? Твоите интриги и заговори за отвличане ме отведоха къде-къде по-далеч, отколкото бях възнамерявал да стигна — накрая ме набучиха на дълга, остра и мръсна сабя. Посечен съм като прасе.