Свят на смъртта II
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Манчева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта II». Краткое содержание книги:
— Война? — настръхна Мика и познатият фанатичен пламък отново се появи в очите му. — Наистина ли каза война?
— Точно това е думата — потвърди Джейсън, като доволно си пийваше бренди, опиянен наполовина от собствените си фантазии и наполовина от алкохола, затова не забеляза предупредителните нотки в гласа на Мика. — Както беше казал някой някога, не можеш да направиш омлет, без да счупиш яйцата. Оставен сам на себе си, този свят завинаги ще се препъва все по същата орбита и деветдесет и девет процента от населението ще бъдат обречени на болести, бедност, мръсотия, мизерия, робство. Ще започна война, една хубава и чистичка научна война, която ще унищожи конкуренцията. Когато тя свърши, това ще бъде един по-добър за всички свят. Хертуг ще е разчистил останалите банди и ще бъде диктатор. Работата, която върша, и сега вече не е по силите на престарелия скиуло. Затова използвам за помощници някои от робите и обучавам като младши техници членове от рода. Когато завърша, ще съм посял семената на всички научни дисциплини и индустриалната революция ще действа тук в пълен размах. Връщането назад ще бъде невъзможно и старите обичаи ще отмрат. Машини, капитал, предприемачество, развлечения в свободното време, изкуства…
— Ти си чудовище! — просъска Мика през зъби. — За да удовлетвориш собственото си его, си готов да предизвикаш война, в която ще загинат хиляди невинни хора. Ще те спра, дори това да ми струва живота!
— Какво, какво… — промърмори Джейсън. Вече задрямваше, изморен от целодневната работа и унесен в щастливите си видения.
Ала Мика не му отговори. Той се обърна гърбом, приведе се над дестилатора и продължи да го почиства. Лицето му бе зачервено, а зъбите му тъй здраво стиснати, че от устната му по брадичката се процеждаше тънка струйка кръв. Най-сетне се беше научил колко е важно в известни моменти да можеш да си замълчиш, макар че усилието да се въздържи едва не го убиваше.
В двора на крепостта на персоните имаше голям каменен резервоар, винаги пълен с прясна вода. Тук робите се срещаха, когато идваха да пълнят стомните за господарите си. Това бе средище на клюките… и на интригите. Мика чакаше реда си да налее вода и в същото време обхождаше с поглед лицата на робите, търсейки онзи, който го бе заговорил преди няколко седмици и на когото тогава той не бе обърнал внимание. Най-сетне го видя да се задава откъм кея, нарамил наръч дърва, и тръгна да го посрещне.
— Ще ти помогна — прошепна Мика, когато онзи мина край него.
Мъжът се усмихна накриво.
— Най-накрая се вразуми. Всичко ще се уреди.
Беше разгарът на лятото. Дните бяха горещи и влажни; прохладата идваше едва след здрач. Джейсън бе стигнал до изпитателния стадий на своя парен катапулт, когато се наложи за пръв път да наруши правилото си да работи само през деня. В последния момент реши да проведе изпитанията вечерта, защото край бумтящото котле с мазут дневната горещина щеше да бъде съвсем непоносима. Мика бе отишъл да налее вода, за да напълни кухненския бидон — забравил бе да свърши това през деня, — затова Джейсън не го видя, когато след вечеря се отправи към работилницата. Помощниците му вече бяха запалили котлето и налягането на парата се бе покачило до нужната степен; изпитанията започнаха. Поради съскането на парата и шума от работата на устройството Джейсън осъзна, че става нещо нередно, едва когато дотича задъхан войник с просмукана от кръв кожена наметка; стрела от арбалет го бе ранила в рамото.
— Трозелиго ни нападат… — със сетни сили продума той.
Джейсън мигом започна да раздава заповеди на висок глас, ала никой не му обърна внимание и всички панически се втурнаха към вратата. Като изруга, той сам се зае да угаси огъня и да отвори предпазния вентил, за да не изгърми котлето в негово отсъствие. Сетне последва другите през вратата, като се насочи към рафта с експерименталните си оръжия. Без да спира, грабна новоконструираната си „Утринна звезда“, грозно оръжие, представляващо масивна дръжка, увенчана с бронзова топка, в която бяха забити машинно изработени стоманени шипове. Легна добре в ръката му и силно изсвистя, когато го размаха във въздуха.
Затича през тъмните коридори по посока на мястото, откъдето се чуваха далечни крясъци; идеха сякаш от двора. Когато мина край стълбите за горните етажи, смътно дочу отгоре тропот и приглушен вик. Стигна до широкия главен вход, който извеждаше към двора, и видя, че битката вече е в последния си стадий и ще бъде спечелена и без негова помощ.