Свят на смъртта II
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Манчева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта II». Краткое содержание книги:
Силната врява и непрестанният тропот го насочиха към последната по-оживена схватка в едно помещение, което вероятно бе главната зала. Беше осветено от високи прозорци и украсено с флагове и вимпели. Вътре цареше пълен безпорядък от сражаващи се войници и окървавени тела на убити и ранени. Дъжд от арбалетни стрели от другия край на залата принуди нападателите да вдигнат високо щитовете си.
Помещението бе преградено от редица въоръжени мъже с щитове, а зад тях се виждаше групичка хора, облечени в по-ярки и пищно украсени със скъпоценни камъни дрехи. Без съмнение това бяха членовете на самото благородно семейство Трозелиго. Бяха застанали върху подиума за хранене, сега разчистен от всякакви мебели, и надничаха над главите на сражаващите се мъже. Един от тях зърна Джейсън още с влизането му, посочи го със сабята си и бързо взе да обяснява нещо на останалите. Всички насочиха вниманието си към него и редицата пред тях се разкъса.
Джейсън видя, че и Иджале е там, цялата окована в тежки вериги, а един от мъжете бе опрял сабята си в гърдите й. Те му помахаха, за да привлекат вниманието му към тази картина, и ясно му дадоха да разбере намеренията им: не нападай или тя ще умре. Нямаха представа какво означава тя за него и дали изобщо означава нещо, но явно го подозираха в някаква привързаност към момичето. Тъй и тъй ги заплашваше сеч, струваше си да опитат всеки отчаян ход.
Реакцията на Джейсън бе буйна ярост, която мигом го накара да се хвърли напред. С разума си разбираше, че сега не може да има компромис и че всеки опит да убеждава Хертуг или настървените персони неизбежно ще доведе до смъртта на Иджале. Затова той трябваше да стигне до нея!
Изскочи иззад гърбовете на войниците трозелиго, разбута ги и се устреми към бронираните телохранители. Една стрела мина на косъм край него, но той дори не я забеляза. Неочакваното му нападение стъписа редицата и я накара да отстъпи назад за миг, а през това време размаханата утринна звезда си намери пролука между два щита и се стовари право върху едно лице с шлем. Джейсън пък посрещна удара от нечия сабя с щита си, удари с все сила нападателя си и го повали на земята. Веднъж пробил редицата, той продължи напред, додето персоните се втурнаха срещу охраната, възползвайки се от самоубийствената атака на Джейсън.
На подиума сред малката група имаше още един човек, когото Джейсън не бе белязал отначало. Това бе Мика, предателят. Стоеше редом с Иджале, която щеше да загине, защото нямаше начин Джейсън да стигне навреме до нея. Сабята вече се спускаше да я посече.
За части от секундата Джейсън видя как Мика пристъпи към мъжа, замахнал със сабята, блъсна го силно в раменете и го събори на пода. Джейсън се оказа нападнат от всички страни и отчаяно се хвърли в бой да брани живота си.
Нямаше никакви изгледи за успех — пет или шест срещу един, при това враговете му бяха тежковъоръжени и готови на всичко. Ала той не трябваше да ги побеждава, само да ги задържи няколко секунди, додето неговите хора му дойдеха на помощ. Бяха съвсем близо зад гърба му; чуваше тържествуващите им викове — редицата от защитници оредяваше. Джейсън отби удар на сабя с щита си, ритна друг нападател настрани, а трети повали с утринната звезда.
Ала те бяха твърде много. И всичките насочени срещу него, заобикалящи го отвсякъде. Отхвърли двама настрани, после се обърна да се разправи с другите зад себе си. Ето… старецът, водачът на тези хора, с пламнали от гняв очи, с дълга сабя в ръце… замахва…
— Умри, демон! Умри, разрушител! — викна пискливо старият трозелиго и се хвърли напред.
Дългото хладно острие се опря в тялото на Джейсън точно над колана, прониза го с раздираща болка и се показа откъм гърба му.