Божият гняв
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1113-4
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Божият гняв». Краткое содержание книги:
— Носеше високи обувки — разобличи я Ахмед, снишавайки глас. — Внушава на мъжете да си представят краката й…
Шефът му удари с юмрук по масата, обзет от внезапна ярост.
— Аллах, това не може да бъде! Щом се върне, ще си поприказвам с нея!
— Трябва да носи ниски обувки — каза Ахмед и вдигна показалец. — И още нещо: ухаеше на шампоан. Това е опасно! Разсейва мъжете, отдалечава ги от Аллах, внушава им греховни представи.
Ариф скочи рязко, без да може да сдържи възмущението си на обиден баща.
— Прав си! — извика той. — Като се върне, ще си получи заслуженото! Мен безсрамници в тоя дом не ми трябват!
Общуването със западняците откри на Ахмед нови идеи. Един ден, докато вървеше из улиците на сука, запътен към магазина за наргилета, един от туристите го попита какво мисли за правителството на Египет. Момчето се разсмя и повдигна рамене.
— Нищо не мисля, мистър. Аз съм обикновен мюсюлманин.
— Но не би ли искал да има демокрация в страната ти?
Ахмед посрещна въпроса с равнодушно изражение.
— Какво е това, мистър?
Този път туристът се разсмя.
— Демокрация? Никога ли не си чувал за демокрация?
— Аз ли? Не, мистър.
— Ами това е да можеш да избираш президента си — поясни европеецът. — Да можеш да кажеш мнението си за това как да се управлява страната и какви да бъдат законите. Не би ли ти харесвало?
— Но за какво ми е това, мистър?
Въпросът се стори толкова наивен на туриста, че за момент не знаеше какво да каже.
— Ами… за да можете да смените президента си например. Представи си, че според теб той не управлява добре. Вместо да го премахваш физически, можеш да го заместиш с друг, който ще управлява по-добре.
— Ама той няма да се съгласи, мистър.
Туристът отново се разсмя.
— Разбира се, че няма! Затова са нужни демократични закони, които да позволят да бъде заместен. Нима няма да ти харесва да ги има?
— На нас нови закони не ни трябват, мистър — отвърна Ахмед, забавяйки крачка, тъй като почти бяха стигнали до магазина за наргилета. — Ние си имаме подходящи закони за управление.
— Какви? Тези на диктаторите, които ви командват?
Момчето посочи нагоре.
— Тези на Аллах.
С времето забеляза, че сукът беше пълен с полицаи. Едни бяха униформени и се виждаха отдалече. Но имаше и други, цивилни, които се смесваха с тълпата и проникваха навсякъде като мравки.
Ахмед за първи път осъзна присъствието им, когато видя непознати да изземват нечия стока, пръсната по опънатия на тротоара килим, — маркови ризи, радиоапарати, парфюми.
— Контрабанда — обясни му лаконично Ариф, докато наблюдаваше сцената, облегнат на вратата.
Седнал на стъпалото пред магазина за наргилета, Ахмед стъписан гледаше как мъжете закопчават с белезници търговеца, хванат на местопрестъплението.
— Всеки ли може да го задържи?
Ариф се засмя.
— Тези типове не са кои да е, момче — каза съвсем тихо, та само младежът да го чуе. — Полицаи са.
Случката отвори очите на Ахмед за нова действителност. Имаше цивилни полицаи, които шетаха из пазара. Оттук насетне започна да се вглежда по-внимателно във всичко, което ставаше наоколо. Винаги, когато видеше полицаи в акция, спираше и внимателно ги наблюдаваше. Запечатваше лицата им, отношението, изражението, какво казваха, как вървяха и как гледаха.
Така лека-полека започна да отсява онова, което ги отличаваше. Разбра, че тези хора не се усмихваха, не бяха спонтанни като другите на пазара. Напротив, лицата им бяха напрегнати, намръщени и съсредоточени. Имаха и специфичен вървеж — походката им не беше естествена и непринудена, въпреки старанията им, а по-скоро скована, което нямаше как да преодолеят.
Ахмед се научи да ги разпознава и най-вече да ги отбягва. Неговата работа бе да привлича клиенти за магазина, нещо, което се стремеше да върши добре. Макар че трябваше да общува с кафирун, не смяташе работата си за чак толкова неприятна. Някои туристи изглеждаха приятелски настроени и дори му даваха бакшиш от по петдесет пиастри, та дори и по лира, но момчето не се оставяше да бъде заблудено. Никога не забравяше предупреждението на Аллах в сура 5, аят 51, от Корана: „О, вярващи, не вземайте юдеите и християните за ближни! Един на друг са ближни те. А който измежду ви се сближи с тях, е от тях“.