Тайните на елита
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайните на елита». Краткое содержание книги:
Щом пусна оперативниците си, Грязнов се върна в преобърнатата стая на „Бийтълс“, там Дудинцев вече „изтръскваше“ електрончиците. Денис се вслуша в първите стандартни въпроси, тръгна към прозореца и включи кафеварката: едва сега се появи усещането за умора и кафето се оказа съвсем на място. Дудинцев за миг прекъсна работата си:
— Денис, направи и за мен, става ли?
Ударниците на електронния труд имаха тъкмо две чашки, така че и „бръмбарите“, и момчетата с камуфлажните дрехи трябваше да чакат на опашка, при това „бръмбарите“ бяха последни, много ясно.
Впечатленията на Денис от „Кулибини“ напълно съвпадаха с оценката на неговите оперативници. На Грязнов се стори, че Ратников е много потаен човек и явно знае повече, отколкото говори, но неговата унилост позволяваше да се надява на обща слабохарактерност. Със своята емоционалност и рядко нервна мимика Муха повече правеше впечатление на не лош артист, който се надява с гримаси, изблици на гняв и мигновени смени на настроението да отвлече вниманието от истинското значение на произнасяните от него думи.
Отначало двамата спецове играеха ролята на млади партизани и геройски пазеха мълчание. Но Кирил Дудинцев не виждаше необходимост от прилагането на някакви особено виртуозни начини, за да ги накара да „пропеят“.
Той просто спокойно ги обвини в съучастие в шпионаж и шантаж.
Денис Грязнов.
26 юни
— Еее! Какъв шпионаж, какъв шантаж, какви ги дрънкате! Нямаме време за кино ние, Щирлиц сме го гледали като деца! — Муха беше възхитително страшен и оскърбен най-дълбоко. Свъси вежди, издаде устни, ококори тъмните си очи, аха да изхвръкнат от орбитите, и като цяло повече приличаше на разсърдена маймунка. Ратников също реагира по своеобразен начин. Той потъна в каменно мълчание, но раменете му скръбно се отпуснаха и стана ясно, че няма равен на себе си в амплоато на погазената добродетел. В тази патетична минута Денис, който по природа не беше склонен към меланхолия, искрено се забавляваше, а Дудинцев просто се вбесяваше от глупавите детски номера: така или иначе ще разкажат всичко, каквото знаят, но защо се инатят, нали виждат, че нищо няма да им направят? И сдържайки раздразнението си (насочено и към Грязнов, който можеше и да не демонстрира безметежната си усмивка на всички желаещи), той каза:
— О, всичко разбирам, естествено, никого не сте изнудвали за пари, не сте му опирали нож до гърлото и не сте предавали по радиото шифровки. Всичко това е чудесно. Но я ми обяснете следното. Нима нито веднъж у вас не се породи подозрение, дори догадка, защо сърдитите чичковци с големи пари купуват вашето хитро уредче?
По всичко изглежда, че Ратников беше предоставил на партньора си правото да отговаря. И Муха почти с удоволствие се ползваше от това право, засипвайки присъстващите с поток от гняв, досада, жалби и оправдания:
— Ей, вие! Какво ми влиза в работата за чий му е на някой си проклетият уред? Още веднъж повтарям, може да не сте разбрали от първия път. Ние с Аркадий се занимаваме с електроника, разбирате ли? Повтарям на срички: е–лек–тро–ни–ка! Нашата работа е да рисуваме схемички, да опъваме жички, да измисляме връзки, за да не горят лампите и да свири музика. Това е! Не ни пука на капачката какво ще правят по-нататък с нашите джаджи!
Грязнов използва паузата, когато развихрилият се Муха си поемаше дъх, за да приложи изтъркания, но затова пък ефективен способ, с който понякога се налагаше да вразумяват самозабравилите се клиенти. Той бавно се надигна от мястото си, отиде съвсем близо до истеричния „бръмбар“, който сега трябваше да гледа Денис от долу на горе с вдигната глава, и каза много тихо и много отчетливо:
— Вие, уважаеми, може да не си давате напълно сметка къде и защо се намирате. Ние с вас не сме на пазара, нито в дамски фризьорски салон. Оставете нахалния си тон за вашите клиенти бандити и се потрудете да бъдете малко по-вежлив с представителите на властта. Не се люлейте така на стола, току–виж, се счупил някой крак, отдавна ли не сте падали?
Всичко това беше просто така, малка забава плюс пет секунди производствена гимнастика: все пак се наложи да стане, да отиде и постои до потния мръсник. През това време Кирил Дудинцев успя малко да си почине, да си поеме дъх и най-накрая да овладее раздразнението си.
Но вече беше време да сменят темата. По-точно, да я конкретизират. И Денис зададе следващия въпрос. Предварително се разбраха с Дудинцев за всичко: подполковникът учудващо лесно му разреши да поговори с „бръмбарите“ по „своя“ въпрос, явно разбирайки, че никой няма да допусне Денис на разпита при следователя и че като се съвземат от първата уплаха, „спецовете“ изобщо няма да разговарят с „частник“ без официални пълномощия.