Тайните на елита
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайните на елита». Краткое содержание книги:
Ратников отвори чекмеджето и извади оттам обикновена на вид зелена платка:
— Само че вашият компютър трябва да отговаря на определени изисквания…
Той не успя да дообясни за изискванията. Олющеният офис на „Бийтълс“ за миг се изпълни с хора в маскировъчно облекло, с гласове и тропот. Завързаха Голованов и Шчербак заедно с „бръмбарите“. Приборът чудо беше иззет, естествено доларите също.
Заместник-началникът на спецподразделение „Р“, четиридесетгодишният подполковник от милицията Кирил Дудинцев, който лично ръководеше операцията, явно беше доволен. Той изпитваше същите емоции, които в американските кримки наричат „да спипаш с димящ пистолет“, но като сдържан човек не проявяваше бурен възторг. В това време подчинените му оглеждаха офиса и Сева Голованов едва се сдържаше да не прихне в нервен смях, когато от случайно докоснатия касетофон невъзмутимо екна Земфира с много подходящи за случая думи: „Аз чуках на отворена врата, като убита ти мълчеше.“
Денис се появи в офиса на „Бийтълс“ след някакви си пет минути. Тъкмо навреме, за да наблюдава малко оперативните си служители, проснати на пода, с разтворени встрани крака и ръце на главата. Тази картинка не му хареса много. За беда, Денис виждаше за първи пъти черния френч на Голованов и изобщо не беше готов за подобно зрелище. Настроението на Грязнов се развали, той едва си проправи път до самодоволния Дудинцев — проблемът трябваше да се решава. Противно на всички очаквания разговорът им се състоя и имаше най-позитивни последствия.
Грязнов и Дудинцев стояха край прашния прозорец и пушеха, Денис вежливо и разбираемо внушаваше на подполковника, че двамата печени мафиоти (да, да, също и този с черния френч, това е все с цел конспирация), току–що предали пет хиляди долара на чудовищата от електронния шпионаж, в действителност са оперативници от частното детективско бюро „Глория“. Приели маскарада, превъзмогвайки чувството на дълбоко отвращение, защото само по този начин можело да се стигне до вярната следа.
До Голованов и Шчербак долитаха отделни фрази на Денис, който, без сам да забележи, говореше с интонациите на пионер, даващ рапорт на общоучилищния сбор:
— Тоест не става дума за покупко-продажба, а за грижливо планирана провокация, организирана от нашите служители… Естествено, а как могат да не дадат парите… Та нашите клиенти имат проблем. Бизнесът им страда най-сериозно заради тези уреди… За нас главното беше да проверим фирмата и да се убедим, че именно те произвеждат и продават устройството… След това, естествено, щяхме веднага да ви ги предадем! Но нали отначало трябваше да се уверим…
Фактически Кирил Дудинцев веднага повярва на Денис, Подполковникът нямаше никакви основания да се съмнява в правдивостта на обясненията. Сами по себе си те бяха изчерпателни (ако не друго, то поне в екстрени ситуации Денис умееше да се обяснява виртуозно с официалните лица, знаеше каква интонация и изражение да подбере). Освен това един „неофициален“ факт превъзходно разреди ситуацията:
— Та значи ти си племенник на Вячеслав Иванович? — поинтересува се Дудинцев съвсем беззлобно, докато връщаше документите на Денис и на неговите хора. А между другото можеше и да се озлоби — нали е смятал, че с един куршум е уцелил два заека: и производителите на шпионската апаратура, и потребителите, а се оказва, че е само първото. — Добре, случва се. Наистина повече в кримките и американските филми. Ще си призная честно, един-два пъти хора от ФСС са ни препречвали пътя, колко операции са се проваляли заради тях. Но досега не сме се сблъсквали с „частници“. Добре работите. Или извадихте късмет?
— Е, и късметът проработи, разбира се… — Денис се усмихна, конфликтът беше изгладен.
Веднага пуснаха Шчербак и Голованов, Денис ги изпрати до асансьора и като се стараеше да не гледа убийствения френч на Сева, ги помоли да го изчакат в „Глория“. Сега трябваше щателно да се анализира ситуацията и навярно изцяло да се преработи приетата по-рано стратегия. При всички случаи вече нямаше смисъл „опасните мафиоти“ да остават на територията на „Бийтълс“, а Дудинцев предложи на Денис да присъства при разпита на Ратников и Муха. Последният изпрати с поглед излизащия през вратата Голованов и промърмори след него без злоба: „Веднага ви усетих, такива сака се носеха преди седем години, че и чантичката ви от изкуствена кожа…“ Голованов усети, че има желание да си скрие главата в раменете, но чувството за хумор победи, още повече че Шчербак буквално ридаеше до него от смях.