Английският шпионин [bg]

— Какъв избор имам? Пък и това не беше лично. Беше акт на самозащита. Аманда нямаше намерение да поеме вината.

— Резултатът е същият.

— Да — каза мрачно Сиймор. — В британското разузнаване цари пълен хаос. А според широката общественост аз категорично съм виновен за това.

— Странно е как всичко се получи по този начин.

В стаята се възцари тишина.

— Ще има ли още изненади? — попита Сиймор.

— Един труп в графство Майо.

— На Лиъм Уолш ли?

Габриел кимна утвърдително.

— Предполагам, че си го е заслужил.

— Определено.

Греъм отхапа замислено от кифличката си.

— Съжалявам, че те забърках във всичко това. Трябваше да те оставя в Рим да завършиш картината на Караваджо.

— А аз трябваше да ти кажа, че една жена, която току-що бе прекарала нощта в тайния лисабонски апартамент на Еймън Куин, се е качила на самолет за Лондон.

— Щеше ли да има някаква разлика?

— Можеше и да има.

— Ние не сме полицаи, Габриел.

— Какво искаш да кажеш?

— Аз щях да постъпя по същия начин, както и ти. Нямаше да я арестувам на летище Хийтроу. Щях да я оставя да тръгне и да се надявам да ме отведе до целта.

Сиймор върна вестника на празния стол.

— Трябва да призная — каза той след малко, — че не изглеждаш зле за човек, който неотдавна се срещна лице в лице с 225-килограмова бомба. В крайна сметка ти може би наистина си архангел.

— Ако бях архангел, щях да намеря начин да ги спася всичките.

— Въпреки това ти спаси много хора, най-малко сто души по наши изчисления. И щеше да се отървеш без драскотина, ако бе проявил здрав разум и се беше скрил в „Хародс“.

Алон не отговори.

— Защо го направи? — попита Греъм. — Защо се затича обратно към улицата?

— Аз ги видях.

— Кого?

— Жената и детето, които бяха в онази кола. Опитах се да я предупредя, но тя не разбра. Тя нямаше…

— Вината не е твоя — прекъсна го Сиймор.

— Знаеш ли имената им?

Греъм се загледа през прозореца. Залязващото слънце сякаш бе запалило пожар в пустошта.

— Жената се казва Шарлот Харис. Била е от Шепърдс Буш.

— А момченцето?

— Името му е Питър, бил е кръстен на дядо си.

— На колко години беше то?

— На две години и четири месеца. — Сиймор замълча и се вгледа в Габриел. — Горе-долу на същата възраст като сина ти, нали?

— Това няма значение.

— Разбира се, че има.

— Дани беше с няколко месеца по-голям.

— И е бил закопчан с колана на столчето си в колата, когато бомбата е избухнала.

— Свърши ли, Греъм?

— Не. — Сиймор остави тишината да се промъкне в стаята. — Сега си напът отново да станеш баща. Както и началник. И бащите, и началниците не се изправят директно пред 225-килограмови бомби.

Навън слънцето бе кацнало на върха на един далечен хълм. Огнената жар в пустошта бавно помръкваше.

— Какво знаят в моята служба? — попита Алон.

— Знаят, че си бил близо до бомбата, когато тя избухна.