Наследството на Карл Велики [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-193-3
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на Карл Велики [bg]». Краткое содержание книги:
— Мислите, че Наблюдателите са го научили на хигиена, начин на хранене и физически упражнения?
Тя долови иронията в гласа му.
— Карл бил воин. Цялото му управление е белязано от завоевателни войни. Но и към войната подхождал дисциплинирано. Планирал кампаниите си по цяла година, изучавал враговете си. Но най-главното е, че ръководел битките, вместо да участва в тях.
— Същевременно бил дяволски жесток — поклати глава Малоун. — При Верден заповядал да обезглавят четири хиляди и петстотин пленени саксонци.
— Не е сигурно. При археологическите разкопки не е намерено нищо, което да доказва подобно клане. В оригиналния документ най-вероятно е използвана по погрешка думата decollabat вместо delocabat, която означава изселване.
— Добре познавате историята — призна Малоун. — Латинския също.
— Не аз, а Айнхард е истинският хроникьор на тези събития. Именно той е стигнал до това заключение.
— Ако приемем, че неговите мемоари са автентични.
Скоростта на влака намаля още повече. Малоун продължаваше да мисли за вчерашния ден и за онова, което лежеше под „Райхсхофен“.
— И сестра ви ли поддържа вашето мнение за нацистите и за онова, което са причинили на дядо ви? — попита той.
— Доротея проявява пълно равнодушие. Фамилията и историята не означават нищо за нея.
— А от какво се интересува?
— Единствено от себе си.
— Враждата между близначки като вас ми се струва странна.
— Не е задължително да бъдем близки. Още като дете разбрах, че Доротея е проблем.
Той искаше да се зарови по-дълбоко в тези различия.
— Но майка ви си има фаворитка.
— Не бих казала.
— Изпрати при мен вас, а не Доротея.
— Вярно. Но преди това помогна и на Доротея.
Влакът спря.
— Ще ми обясните ли по-подробно?
— Тя й даде книгата, която беше открита в гроба на Карл Велики.
Доротея приключи с прегледа на кашоните, които Уилкърсън беше донесъл от Фюсен. Книжарят беше свършил добра работа. След войната съюзниците бяха конфискували голяма част от архивите на „Аненербе“ и тя остана дълбоко учудена от количеството на събраните материали. Залови се с четене, но два часа по-късно установи, че „Аненербе“ продължава да е загадка. Организацията беше привлякла вниманието на историците едва през последните години, а няколкото книги за нея наблягаха главно на провалите й.
Тези кашони правеха подробен преглед на успехите.
Били организирани експедиции до Швеция, откъдето били докарани праисторически рисунки върху камък, и до Близкия изток, където учените изследвали междуособиците и сблъсъците в рамките на Римската империя. За членовете на „Аненербе“ тези борби били просто битка между нордически и семитски народи. Последната била финансирана лично от Гьоринг. В Дамаск тя била посрещната като съюзник в борбата на сирийците с бързо нарастващото еврейско население. В Иран изследователите посетили персийските руини и Вавилон, където с вълнение обсъждали възможната арийска връзка. Във Финландия изучавали древни езически псалми, а в Бавария се натъкнали на пещерни рисунки и доказателства за съществуването на кроманьонци. Според „Аненербе“ те също били арийци. Други пещерни рисунки били изследвани във Франция, където според един наблюдател „Химлер и останалите нацисти мечтаели да потънат в мрачната прегръдка на своите далечни предшественици“.
Но истинските съкровища се оказали в Азия. Членовете на „Аненербе“ вярвали, че ранните арийци били покорили голяма част от Китай и Япония, а самият Буда бил от арийски произход. Голяма експедиция до Тибет се върнала с хиляди снимки, отливки на черепи и скелети, на които се възлагали големи надежди за откриване на реални доказателства в древността. Разчитало се и на многобройните животински и растителни проби. Плановете за експедиции в Боливия, Украйна, Иран, Исландия и Канарските острови така и не се осъществили, въпреки че били изготвени до последния детайл.
В архивите се правеше подробен отчет на възхода на „Аненербе“ с разширяването на войната. След като Химлер заповядал арийско прочистване на окупирания Крим, организацията получила задачата да засади там немски горски видове и да подготви земята за по-големи добиви в полза на Райха. Членовете й надзиравали преселването на етнически германци в региона, който едновременно с това бил прочистван от местните жители.