![Вълнения (Краят на Ейглетиерови) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/1/2/vlneniya-krayat-na-ejgletierovi-bg-download.jpg)
Вълнения (Краят на Ейглетиерови) [bg]
- Автор: Труайя Анри
- Серия: Ейглетиерови #3
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Христо Г. Данов
- Переводчик: Никола Шивачев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълнения (Краят на Ейглетиерови) [bg]». Краткое содержание книги:
— Е, какво! — каза той. — Отказвате ли се? Все пак можем да поговорим!
— Да поговорим, за каквото искате, но не и за някаква преотстъпка — забеляза Александър.
— Вие имате шанс, че вашата улица „Бак“ ми влезе в очи! Губя от замяната, но както и да е. Какво да се прави?! Аз съм човек на изкуството…
Александър погледна бегло Франсоаз. Надеждата я пооживи. Госпожа Пасеро изпи ликьора от чашата си и предложи веднага да напишат писмата до хазяите.
Като излезе с Александър на улицата, Франсоаз бе с разтуптяно от радост сърце.
— Доволна ли си? — попита той.
— А ти?
— Да, понеже този апартамент ти харесва.
— Малко е да се каже, че ми харесва, Александър, той ме очарова! Толкова щастливи ще бъдем там!
— Да, да! — каза той. — Ще се разпуснем като тях!
Тя се притисна към него усмихната. Той я прихвана за раменете. Колко малко трябваше всъщност, за да се задоволят жените!
— Накратко, ако всичко върви гладко, ще можем да се преместим след петнадесет дни? — попита той.
Тя се отдръпна от него, завъртя се на токовете си насред тротоара, отново се хвана за ръката му и каза:
— Да! Даваш ли си сметка?
— Давам си най-вече сметка, че след петнадесет дни няма да бъда тук!
— Къде ще бъдеш? — измънка тя.
— В Москва.
Тя го погледна загрижено и повтори тихо:
— В Москва?
— Да.
— Какво ще правиш там?
— Това е идея на Шевалие-Виняр — отговори той. — Миналата седмица е бил посетен от главния редактор на едно голямо съветско литературно списание: Висарион Боголюбов. Аз също видях този човек. Ние тримата обсъждахме възможността за създаване на едно френско издание, близнак на съветското списание. С една дума виждаш какво е значението на този проект. Само че аз трябва да отида в Москва, за да проуча на място подробностите на тази работа…
— Колко време ще отсъствуваш?
— Осем или десет дни, не повече!
— А уроците ти в института?
— Уговорих се с госпожа Шуйска. Тя много иска да ме замества.
— Решил си всичко това, без да ми кажеш?
— Щях да ти кажа, но ти тъкмо тогава повдигна въпроса за апартамента!
Разстроена за миг, тя се съвзе. Перспективата за преместването й помагаше да понесе тази раздяла. Усмихвайки се с усилие, тя каза:
— По този начин, когато ти се върнеш, ние с Никола̀ ще сме наредили всичко!
Направиха няколко крачки мълчаливо. После Александър започна да говори глухо, с очи, отправени надалеч, сякаш тя не беше до него:
— Отивам в тази страна, която съм си представял чрез книги в продължение на повече от тридесет години и чийто език преподавам. Странно е! По своя инициатива може би никога нямаше да отида! Русия ме привлича и ме плаши. Приличам на човек, който се страхува да се погледне в огледалото!… Впрочем поканил съм Висарион Боголюбов на вечеря!
— За кога? — попита тя загрижено.
— За тази вечер!
В миг тя избухна:
— Трябваше преди това да ме попиташ!…
— Как да те попитам? Вдругиден той заминава за Москва. Можеше тази вечер или никога!
— Няма нищо вкъщи!
— Е, добре! Да минем край арменеца. Ще купим от него пирожки, водка, ще направим с него една руска закуска с пиене!
— За да се отпразнува едно предстоящо пътуване? — попита тя с тъга.
— За да отпразнуваме нашето предстоящо преместване.
Тя се почувствува като отнесена от вихър. Каквито и да биваха нейните обвинения към него, в края на краищата той ги разпръскваше като сламки. Погледна го в очите и каза:
— Ти си невъзможен!
И си помисли, че това, което бе невъзможно, беше животът без него.
Облакътен на масата, със зачервено лице, Висарион Боголюбов ядеше с апетит. Франсоаз беше изненадана от неговите груби маниери и все пак не можеше да отрече, че го намира симпатичен. В своя европейски костюм, който го стягаше в раменете, този мужик с рус перчем и сини очи имаше вид на добросърдечен човек. От време на време наивна усмивка просветляваше лицето му. Той не знаеше нито една дума на френски и руският му акцент беше съвсем различен от този на Александър. По-провлачен, по-пеещ, по-наблягащ върху гласните. Стил на дяволит селянин и познания на професор по литература. Тя не знаеше толкова добре руски, за да следи разговора, но понякога долавяше откъслечни фрази. Или пък Александър и превеждаше по някоя дума. Той изглеждаше пленен от госта си.