Вълнения (Краят на Ейглетиерови) [bg]

XIII

След като изпра двете кърпи, Жан-Марк ги залепи още мокри върху огледалото над умивалника. Утре сутринта ще ги намери гладки и чисти, както би ги получил от гладачницата. Чорапите му киснеха в легена, напълнен с пенлива вода, „суперактивна“. Франсоаз му беше дала едно шише от този „чудотворен препарат“. Във всеки случай скоро ще промени живота си. Завчерашният му разговор с родителите на Валери окончателно беше определил съдбата му. Не можеше и да става въпрос за връщане назад. Впрочем той беше щастлив от това разрешение. Много щастлив може би. Пътят, който се отваряше пред него, беше толкова широк, толкова лесен, че дори изпитваше някакво неудобство. Ще не ще, той трябваше да признае, че материалният му успех нямаше да се дължи на заслуга, а на връзки. По начина, по който господин Шарнерай му беше стиснал ръката, той беше почувствувал белега на една доста отвратителна органическа връзка. Зачислен във фамилията, той ставаше от този ден нататък предмет, дарен с известна сила, върху светската шахматна дъска. Функциите му на бъдещ съпруг на Валери имаха по-голяма стойност от всички дипломи. Родителите на младото момиче желаеха бракът да се отпразнува веднага след Великден. Обаче той им бе казал, че предпочита най-напред да вземе изпитите си. Беше въпрос на здрав разум. Така той щеше да бъде по-спокоен, като тръгнат на сватбеното пътешествие. Господин Шарнерай отлично беше разбрал неговите причини, госпожа Шарнерай се съгласи против волята си, а пък Валери се задоволи да каже: „Много е глупаво, но няма значение!“ В тия няколко минути срокът беше удължен с два месеца. Тази мисъл създаваше на Жан-Марк чувството за физическо облекчение, за свободно дишане. Годежът въпреки всичко щеше да стане след петнадесет дни. По този въпрос Валери беше неотстъпчива. Шантийи. Прием в градините. Шампанско, сладкиши. Елегантна навалица. Жан-Марк се върна на масата си. Един и половина след полунощ. Стига работа! Той подреди книгите си, окъпа се, легна си и запали цигара.