Вълнения (Краят на Ейглетиерови) [bg]

— Жилбер! Жилбер!

— Да — каза Жилбер, но без да отвори очи. — Колко е часът?

— Десет.

Клепачите на Жилбер се полуотвориха и погледът му блесна:

— Дали? Невъзможно е! Спал съм като труп! А ти? Трябва да си се схванал в този фотьойл!

— Лъжеш се! Прекарах много хубава нощ! Как се чувствуваш тази сутрин?

— Прекрасно, добре! — въздъхна Жилбер. — Почистен, облекчен, подновен!…

Той седна в леглото, изпъчи голите си гърди, скръсти ръце и килна глава назад; слънчеви лъчи се плъзнаха по главата и под раменете му. После скочи от леглото, облечен само със слипове. Като заслепен от лъч светлина, Жан-Марк си спомни за Лувъра, за атинските юноши, мускулести и тъжни, мраморни и топли. Жилбер се къпеше под душа. Излезе още мокър, с кърпа около кръста. Изправил се пред умивалника, той взе четката за зъби на Жан-Марк и я пъхна в устата си. Отначало изненадан от този жест, Жан-Марк не изпита никаква погнуса, никакво недоволство. Дружбата между него и това момче беше така възвишена. Видя го още как се бръсне с неговия бръснач, как се реше с неговия гребен. После, понеже дрехите на Жилбер бяха изцапани, той му даде свои. Бяха почти еднакви на ръст. На гърба на този рус и строен младеж неговата риза на фини райета, неговият тъмносив панталон, неговото старо сако от еленова кожа добиха неочакван вид. Жилбер се смееше, оглеждайки се в огледалото:

— Не изглеждам лошо, нали?

— Много ти отива — каза Жан-Марк сериозно.

Седнаха да закусят един срещу друг.

— Направих чай съвсем случайно — каза Жан-Марк. — Ако предпочиташ кафе…

— Не, не! Чай — каза Жилбер. — Чай!

Изпи две чаши, изяде три кифли, намазани с масло и конфитюр, после продължи с бисквити. На Жан-Марк му беше приятно да го гледа така жизнерадостен сега, след като му бе толкова зле снощи. Искаше му се да прекара с него деня, но имаше среща с Валери в три часа.

— Би ли дошъл с нас? — предложи той. — Още не знам какво ще правим.

Жилбер поклати глава:

— Предпочитам да остана сам.

— Сам? — каза иронично Жан-Марк. — Уверен ли си?

Жилбер се възмути:

— Разбира се!

— Какво ще правиш?

— Ще отида на кино.

— А после?

— Ще се прибера вкъщи.

— Не искаш ли да се срещнем довечера в осем часа?

— Но… ще бъдеш ли свободен?

— Ще се помъча — отвърна Жан-Марк.

Следобедът с Валери мина бързо. Тя бе поканила приятели вкъщи. Край нея Жан-Марк игра без досада весело и непринудено ролята на годеник. Но няколко пъти с изненада разбра, че е толкова весел, защото ще види довечера Жилбер. Сбогува се в седем часа, под предлог, че има среща с Дидие Копелен. Тя го изпрати до площадката на стълбата и му подаде устните си. Залепил устни до женските устни, той си представяше Жилбер пред умивалника с неговата четка в уста.