![Вълнения (Краят на Ейглетиерови) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/1/2/vlneniya-krayat-na-ejgletierovi-bg-download.jpg)
Вълнения (Краят на Ейглетиерови) [bg]
- Автор: Труайя Анри
- Серия: Ейглетиерови #3
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Христо Г. Данов
- Переводчик: Никола Шивачев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълнения (Краят на Ейглетиерови) [bg]». Краткое содержание книги:
— Рано се прибираш! — каза той.
— Да, бях малко уморена. Толкова съм жадна!
Той се засуети: уиски, вода, лед, чаши. За миг донесе всичко, приготви всичко върху ниската масичка в салона. Докато той наливаше питието, Карол го наблюдаваше с по-голямо внимание и го намираше трогателен в любезността му. Желанието да бъде добра се пораждаше в нея и се предаваше от ума в плътта й. Отправи усмивка към тоя раболепен просяк, благодари му, попита го какво чете в момента, не чу отговора му и пак се усмихна. В същото време я обзе странното чувство да отмъсти на Рихард. Филип й подаде приготвената чаша. Погледите им се срещнаха. Мълчаливо я молеше. Той беше толкова ясен, безпомощен и обикновен, докато Рихард беше млад, снажен и загадъчен. Тя го мразеше, но все пак имаше желание да му даде милостиня. За да достигне границите на своята собствена снизходителност. За да отмъсти на другия. За да не остане с впечатлението, че е претърпяла поражение. Тя вложи цялото си очарование в същата меланхолична усмивка, в същия влюбен поглед, които не бяха разчувствували Рихард, и каза полугласно:
— Хайде да пием в моята стая!
Той се изправи пред нея и дълго я гледа, скован от вълнение, сякаш още не смееше да повярва на успеха си. С изненада, с досада тя видя две малки сълзи да блестят в очите му.
— Е, хайде! Ела! — каза тя.
XII
Курсистите на малки групи от по трима-четирима излизаха от Института по източни езици. Най-сетне се показа Александър с чантата си в ръка. Като видя Франсоаз, която го чакаше на отсрещния тротоар, той се сепна от изненада и прекоси улицата.
— Какво правиш тук?
— Бързо! — каза тя. — Много е важно!
И го поведе към Сена през улица „Сен Пер“. Като стигнаха до кея Волтер, тя каза с радостен порив:
— Вярвам, че ще можем да се преместим!
Той се спря рязко.
— Да се преместим? Къде ще отидем?
— В един по-голям, по-уютен апартамент!
Основната мисъл беше казана. Франсоаз очакваше с разтуптяно сърце реакцията на Александър. Все пак той отдавна знаеше, че тя иска да смени апартамента!
— Аха, да? — каза той. — Карол ти е намерила нещо?
— Не, аз самата! От малките обявления във „Фигаро“! Четири стаи в шестнадесети район!
— В шестнадесети? — повтори той с гримаса на недоверие.
Тя избърза, преди той да каже възраженията си:
— Прекрасен апартамент! Наемът е малко по-висок от нашия! Ходих там тази сутрин. Попаднах на една млада, симпатична двойка. Той е човек на изкуството — художник. Помисли си, значи мечтае за левия бряг! Само като разбра, че нашият апартамент е на улица „Баки“…
— Почакай да го видят…
— Но те го видяха!
— Кога?
— В три часа. Точно след като ти тръгна за института. Те са въодушевени. Ако се водим по тях, ще се преместим утре!
Той продължи да крачи с наведена глава, с ръце, пъхнати в джобовете на палтото му.
— Ти си истински циклон — каза той. — Тази сутрин не ставаше дума за нищо, а сега…
— Трябва да се действува бързо в подобни случаи — отговори тя. — Ако ние се двоумим, някой може да ни го измъкне под носа…