Вълнения (Краят на Ейглетиерови) [bg]
- Автор: Труайя Анри
- Серия: Ейглетиерови #3
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Христо Г. Данов
- Переводчик: Никола Шивачев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълнения (Краят на Ейглетиерови) [bg]». Краткое содержание книги:
— Идвате в лош момент! — каза госпожа Пасеро. — Сутрин до десет часа сме облени в слънце.
На минаване тя оправи възглавницата на един фотьойл, отвори вратата на един шкаф за дрехи, като каза: „Гардероби, гардероби, гардероби!“, и добави:
— Имате ли такива гардероби на улица „Бак“? Не си спомням!…
— Да, да! — каза Франсоаз. — Само един, но много, много голям…
— В нашата епоха са необходими вградени гардероби, за да се живее по-нашироко. Сега оттук…
Старомодна баня, снабдена с газов нагревател. До нея малка стаичка, мебелирана с диван, стол и триножник.
— Това ще бъде стаята на Никола̀ — каза Франсоаз тържествено.
По стените пак имаше картини от Фред, все по-ярки и по-неразбираеми. Картини имаше и по пода. На триножника бе поставено бяло платно с голямо червено петно по средата, а около него бяха залепени зърна от грозде.
— Всичко, което мога да ви кажа, е, че човек тук се чувствува много добре, за да работи — каза Фред. — Отпуска се и това е…
Като излязоха от втората стая, те тръгнаха по дългия коридор и попаднаха в килер, осветен само от малък висок прозорец.
— Това беше кабинетът на тъста ми — каза Фред.
— Ще бъде твоят! — прошепна Франсоаз на Александър.
— Умря тази година, през януари — въздъхна госпожа Пасеро. — Впрочем затова искаме да се преместим. Сега апартаментът е много голям за нас.
Книги и папки изпълваха четирите дървени лавици. Масата чезнеше под грамада книжа.
— Баща ми беше финансов съветник — добави госпожа Пасеро.
— А! — възкликна Александър.
Колкото и да се мъчеше, той не можеше да се види наследник на един финансов съветник. Все пак трябваше да се съгласи, че този апартамент беше по-широк и по-удобен от неговия. Франсоаз вече разглеждаше кухнята с компетентен вид, решително и като собственичка. Върнала се в трапезарията, тя дръпна Александър настрана и каза:
— Е, какво мислиш?
— Не е много весел! — изръмжа той.
— Защото трябва да се пребоядиса, да се сменят пердетата. Имай вяра в мене, Александър! Ще видиш колко прекрасно ще бъде!
Той се възхити от удоволствието, с което тя мислено смъкваше декора на семейство Пасеро, за да го замени със свой.
— Седнете, моля! — каза Фред Пасеро. — Имаш ли нещо за пиене, Кики?
Кики постави на масата шише с ликьор и четири чаши.
— Ако се споразумеем — попита Александър, — как ще процедираме?
— О, много просто! — отвърна госпожа Пасеро. — Ние говорихме по този въпрос с вашата жена. Всеки, от своя страна, ще изпрати по едно препоръчано писмо с обратна разписка до своя хазяин, за да му съобщи, че имаме намерение да си разменим апартаментите с оглед нуждите на семействата ни. Което е истина.
— Съвсем истина! — каза Франсоаз.
— След срок от петнадесет дни, ако нашите хазяи не направят възражения пред съда, ще можем, спокойно да направим замяната. Формално нашето положение е законно. Ние ще продължим да бъдем редовни наематели!
— Уверена ли сте в това?
— Абсолютно!
— Аз вече говорих по телефона с нашия управител — каза Франсоаз. — Той по принцип е съгласен. И тъй като собственикът не прави нищо, без да се съветва с него…
— От наша страна ние имаме уверението, че няма да имаме пречки! — каза госпожа Пасеро.
— Остава само, че вашият наем е по-висок от нашия! — каза Александър.
— Седемдесет и пет франка разлика месечно! Нищо не е!
— Колкото за преотстъпката — измърмори Фред Пасеро, — ние решихме да се спрем на хиляда и петстотин франка.
— Каква преотстъпка? — попита Александър.
— Но да, каква преотстъпка? — извика Франсоаз. — Вие не сте ми говорили за преотстъпка!
Фред Пасеро леко се усмихна и погали брадичката си с изцапани с боя пръсти.
— Ние с жена ми размислихме… Вашият апартамент все пак е по-малоценен от нашия… Не само по обем… Освен това ние ви оставяме пердетата, мокета в антрето…
— Съжалявам, господине — каза Александър, като стана.
— Не разполагам с такава сума.
Стана и Франсоаз, отчаяна.
— Чакайте! — каза Фред. — Не искам да ми платите сумата наведнъж. Може на вноски…
— Не, господине. Тази сделка, дори без преотстъпка, е тежка за мене. А сега е невъзможна!
Франсоаз го последва във вестибюла. Зад тях двамата Пасеро спореха на тих глас. Когато Александър се готвеше да излезе, Фред застана между него и вратата.