Произход на политическия ред [bg]

В началото на XI в.пр.Хр. започва процес, в течение на който народът Шан бива завладян от племената Джоу, които са се заселили на запад по протежение на река Уей (в съвременната провинция Шънси). Завладяването приключва за няколко години, през които военните сили на Шан се сражават едновременно с конните номади на изток в Шандун. Кралят на Джоу убива наследника на Шан, както и собствените си братя, за да грабне властта, и най– накрая създава нова династия.

Това завоевание подготвя почвата за т.нар, от много учени феодален период на Китай, през който политическата власт е силно децентрализирана и е в ръцете на йерархично степенувани кланове и родове. По времето на цялата Западна и ранната Източна династия Джоу родството остава основен принцип на социална организация. Но през периодите Пролети–Есени и Воюващите царства из цял Китай започват да се обединяват държави в резултат на непрестанните войни между тези родствени групи. Въз основата на все повече исторически свидетелства, а не на археологически реконструкции, можем да проследим много детайлно факторите, съдействали за държавното строителство в Китай.

Процесът на китайското държавно строителство е особено интересен от сравнителна гледна точка, тъй като съществуват множество прецеденти по отношение на процеса, през който преминава Европа почти хиляда години по–късно. Както племената Джоу завладяват отдавна заселена територия и установяват феодална аристокрация, така и германските варварски племена нахлуват в разлагащата се Римска империя и създават сравнително децентрализирана политическа система. Както в Китай, така и в Европа държавното строителство е тласкано преди всичко от необходимостта да се воюва, което води до постепенно консолидиране на феодалните владения в териториални държави, централизация на политическата власт и развитието на модерно неперсонално управление.

Между Китай и Европа обаче съществуват няколко важни различия, маскирани под употребата на термини като „феодален", „семейство", „крал" „дук" и „аристокрация" при наименуването на паралелни китайски институции в англоезичните разкази за Династичен Китай. Ето защо е необходимо внимателно да дефинираме тези термини и да посочим както важните паралели, така и съществените различия между двете цивилизации.

Сред най – объркващите и неправилно употребявани термини са „феодален" и „феодализъм", които до голяма степен са обезсмислени в резултат на безразборната им употреба от учени и полемисти. По традиция, чието начало поставя Карл Маркс, „феодализъм“ често се използва за обяснение на експлоататорска икономическа връзка между господар и селянин, която съществува в средновековна Европа, в чийто център е феодалното имение. Непреклонността на голяма част от марксистката историография кара учените, последователи на тази, традиция да търсят феодален стадий на развитие като неизбежен предшестващ модерния капитализъм стадий в множество общества, за които тази концепция не е приложима.