![Танцът на Невестулката [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/3/2/tanct-na-nevestulkata-bg-download.jpg)
Танцът на Невестулката [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс
- Серия: Алекс Крос #5
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-910-X
- Переводчик: Дори Габровска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Танцът на Невестулката [bg]». Краткое содержание книги:
Нана започна да блъска по тръбите долу в кухнята.
— Излизай от там и тръгвай на работа, Алекс. Ще източиш всичката топла вода — успя да надвика шума от течащата вода тя.
— Предния път пишеше моето име на сметките за вода и газ — извиках й в отговор.
— Въпреки това топлата вода си е моя. Винаги е била моя, винаги ще бъде — отвърна ми Нана.
61.
Всеки ден, всяка нощ обикалях улиците на „Саутийст“, работех повече от всякога, но не откривах нищо. Продължавах да търся тайнственото лилаво-синьо такси и черния мерцедес последен модел, който Деуит Люк бе видял на Ес стрийт.
Понякога се чувствах, сякаш ходя на сън, но продължавах, ходех като сомнамбул толкова бързо, колкото ме държаха краката. Всичко в разследването изглеждаше разпокъсано и далечно. Получавах нови откъслечни сведения, които изискваха допълнителна проверка, но никое от тях не стигаше до никъде.
Онази вечер се прибрах у дома малко след седем и въпреки че бях ужасно изморен, оставих децата да ме замъкнат в мазето за тренировката по бокс. Деймън демонстрираше отлична бързина на ръцете, а и доста добро движение на краката и сила за неговата възраст. Той винаги е във весело настроение и бях уверен, че няма да злоупотреби с все по-добрите си боксьорски умения в училище.
Джени подхождаше към бокса по-скоро като към учебен предмет, макар че и тя оценяваше ползата от това да може да се защити сама. Бързо овладяваше техниките и виждаше връзките, макар че сърцето й не бе напълно в този спорт. Предпочиташе да измъчва брат си и мен с остроумието и хапливостта си.
— Алекс, телефонът — извика Нана от най-горния етаж. Погледнах часовника си. Беше осем без двайсет.
— Упражнявайте придвижването — казах на децата. После уморено се завлякох до горния етаж. — Кой е?
— Не се представи — каза Нана, когато влязох в кухнята.
Правеше пържени царевични питки със скариди, а кухнята бе изпълнена с великолепния аромат на печени ябълки с мед и джинджифилови курабийки. Щяхме да вечеряме по-късно. Нана бе изчакала да се прибера.
Взех слушалката от кухненския плот.
— Алекс Крос.
— Знам кой си, детектив Крос. — Веднага познах гласа, макар че го бях чувал само веднъж — в хотел „Белмонт“, на Бермудите. Побиха ме ледени тръпки, ръката ми затрепери. — Има уличен телефон пред аптеката „Бъджет Дръгс“ на Четвърта улица. Засега е в безопасност. При нас е. Но побързай. Бързо! Може би ти звъни на онзи телефон точно сега! Говоря сериозно. Побързай!
62.
Изхвърчах през задната врата на кухнята, без да кажа и дума на Нана или децата. Нямах време да обяснявам къде отивам и защо. А и не знаех какво точно става. Наистина ли бях говорил с Невестулката?
Побързай! Тя може би ти звъни на онзи телефон точно сега! Говоря сериозно!
Побягнах с всичка сила по Пета улица, после по една странична алея, от която стигнах до Четвърта улица. Изминах бързо четирите пресечки на юг към река Анакостиа. Хората по улиците ме гледаха как тичам. Бях като торнадо, развилняло се неочаквано в „Саутийст“.
Видях металната козирка на уличния телефон от повече от една пресечка разстояние, докато наближавах „Бъджет Дръгс“. Едно младо момиче стоеше облегнато на покритата с графити стена на аптеката и говореше по телефона.
Извадих служебната си карта, докато изминавах последната пресечка до телефона.
Точно този телефон се използва много. В квартала има доста хора, които нямат телефони в домовете си.
— Полиция. Аз съм детектив от отдел „Убийства“. Освободете телефона! — казах на момичето, което изглеждаше на не повече от деветнайсет години.
Тя ме изгледа, сякаш изобщо не й пукаше, че някакъв полицай се опитва да получи достъп до телефона.
— В момента използвам този телефон, господине. Не ме интересува кой сте. Изчакайте си реда като всички останали. — Тя ми обърна гръб. — Сигурно ще звъните на гаджето си.
Грабнах слушалката от ръката й и прекъснах разговора й.
— Кой, по дяволите, си мислиш, че си! — изкрещя ми момичето с почервеняло от гняв лице. — Говорех с някого. Как си позволяваш това!
— Най-добре изчезни от очите ми. Това е въпрос на живот и смърт. Махни се от телефона. Веднага! Махни се от тук! — Виждах, че няма никакво намерение да си тръгне. — Има отвлечен човек! — изкрещях като побъркан.