Артър & Джордж [bg]

А дори и да се стигнеше до съд, нямаше съмнение какъв ще е крайният изход. Той си бе възвърнал самообладанието и оптимизма; не му се налагаше да се преструва нито пред мистър Мийк, нито пред родителите си. Вече си представяше заглавията: ЧОВЕКЪТ ОТ ГРЕЙТ УАЙЪРЛИ ОПРАВДАН. ПОЗОРНО СЪДЕБНО ПРЕСЛЕДВАНЕ НА МЕСТЕН АДВОКАТ. СВИДЕТЕЛИТЕ ПОЛИЦАИ ОБЯВЕНИ ЗА НЕКОМПЕТЕНТНИ. И може би дори ПОЛИЦЕЙСКИЯТ НАЧАЛНИК ПОДАВА ОСТАВКА.

Мистър Мийк в общи линии го бе убедил, че няма голямо значение как го представят вестниците. Това му се струваше още по-маловажно на 21 септември, когато във фермата на мистър Грийн откриха изкормен кон. Джордж посрещна новината със сдържано ликуване. Вече чуваше как ключът се превърта в ключалката, усещаше дъха на ранното утро и аромата на пудра, докато майка му го прегръща.

— Това доказва, че съм невинен, мистър Мийк.

— Не съвсем, мистър Ейдълджи. Струва ми се малко пресилено да го твърдим.

— Но нали съм тук, в затвора…

— Което от гледна точка на съда доказва единствено, че нямате нищо общо с осакатения кон на мистър Грийн.

— Не, доказва, че има последователност на събитията преди и след понито при мината. И сега по всичко личи, че аз нямам нищо общо с тази последователност.

Защитникът отпусна брада върху юмрука си.

— Аз знам това, мистър Ейдълджи.

— Но?

— Но в такива моменти винаги смятам за полезно да си представя какво би казало обвинението при тия обстоятелства.

— И какво би могло да каже?

— Доколкото си спомням, вечерта на 17 август, докато се връщал от обущаря, обвиняемият стигнал до фермата на мистър Грийн.

— Да, така беше.

— Мистър Грийн е съсед на обвиняемия.

— Вярно.

— Кое би могло да е по-полезно за обвиняемия при сегашните обстоятелства от едно осакатяване на кон, извършено по-близо до дома на викария от което и да било предишно нападение?

Личфийлд Мийк видя как Джордж постепенно проумява думите му.

— Искате да кажете, че след като сам съм се вкарал в ареста, пишейки анонимни писма с обвинения за престъпления, които не съм извършил, сега съм подтикнал някого да извърши ново престъпление, за да ме оневини?

— В общи линии, да, мистър Ейдълджи.

— Това е безкрайно нелепо. Аз дори не познавам Грийн.

— Просто ви казвам как може да го изтълкува обвинението. Ако пожелае.

— И несъмнено ще пожелае. Но полицията трябва поне да издири престъпника, нали? Вестниците недвусмислено намекват, че това хвърля сянка върху обвинението. Ако намерят човека и той си признае за поредицата от престъпления, аз ще изляза на свобода, нали?

— Да, мистър Ейдълджи, съгласен съм. Ако това се случи.