Андромеда [A for Andromeda - bg]

— А-а-а, ето че пристига и науката. — Министър-председателят се усмихна сърдечно, докато Ратклиф и Осборн влизаха в стаята. — Не познавате Осборн, нали, Бърдит?

Министърът на отбраната се изправи и се здрависа небрежно. Министър-председателят им махна с ръка да седнат.

— Прекрасен ден, нали, господа? Спомням си, че в един също тъй прекрасен ден претърпяхме поражението при Дюнкерк. Изглежда, слънцето е винаги засмяно, когато нацията я сполетява беда. — Той се обърна към Бърдит: — Ще пуснете ли топката в игра, драги?

— Става въпрос за Торнес — каза Бърдит на Ратклиф. — Искаме изцяло да поемем компютъра… и всичко, свързано с него. По принцип има споразумение, нали? Освен това министър-председателят и аз считаме, че сега е моментът.

Ратклиф го погледна студено.

— Вече имате достъп до него.

— Сега ни е нужно нещо повече, нали, сър? — обърна се Бърдит към министър-председателя.

— Господа, необходим ни е нов прехващач, при това спешно. — Зад приятелското лениво, старовремско държане се криеше нещо повече от твърда ръка и бизнесменски нюх. — През хиляда деветстотин и четиридесета имахме «Спитфайър», но в момента нито ние, нито нашите съюзници на запад имаме с какво да пипнем тия неща над главите си.

— Няма и перспективи — вмъкна Бърдит. — Със средствата, с които разполагаме.

— Бихме могли да работим заедно, нали? — обърна се Ратклиф към Осборн. — И да измислим нещо.

Бърдит не обичаше да си губи времето.

— Ако вземем цялото ви оборудване в Торнес заедно с момичето, ще можем да се справим и сами.

— Това създание? — Осборн театрално повдигна вежди, но министър-председателят му намигна утвърдително.

— Доктор Гиърс е на мнение, че ако използуваме тази любопитно създадена млада дама, за да превежда проблемите ни на компютъра и да ни превежда неговите изчисления, много бързо можем да решим голяма част от проблемите си.

— Ако се доверите на намеренията му.

Министър-председателят бе заинтригуван.

— Имам чувството, че не ви разбирам.

— Един-двама от нашите хора хранят съмнения относно скритите му възможности — каза Ратклиф повече с надежда, отколкото с увереност. Никой министър не обича да губи територия, дори ако трябва да използува съмнителни аргументи, за да си я запази.

Министър-председателят го спря с жест.

— Да, да, известно ми е.

— Сър, до този момент създанието е под наблюдение на нашия екип — каза Осборн. — Професор Доней…

— Доней може да остане.

— В ролята на консултант — бързо добави Бърдит.

— А доктор Флеминг? — попита Ратклиф.

Министър-председателят се обърна към Бърдит:

— Флеминг може да бъде полезен, нали?

Бърдит се намръщи.

— Искаме пълен контрол и много строга охрана.

Ратклиф хвърли и последния си коз:

— Мислите ли, че тя може да се справи, имам предвид момичето?

— Предлагам да я попитаме — рече министър-председателят. Той натисна малко копче на масата и почти в същия миг на вратата се появи млад мъж. — Помоли доктор Гиърс да доведе своята приятелка, моля те!