Затъмнение
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Затъмнение». Краткое содержание книги:
Продължават приключенията на тинейджърката Бела Суон, която този път се сблъсква с непримиримото желание за отмъщение на вампирката Виктория. Книгата ни представя и невероятното на пръв поглед примирие между вампирите от Форкс и върколаците от Ла Пуш, което е толкова необходимо за спасяването на любимата им Бела. В книгата читателят става свидетел и на борбата между Едуард и Джейкъб за сърцето на Бела, а Бела от своя страна се изправя пред предизвикателството да се омъжи за своята голяма любов Едуард.
От забуленото ми бъдеще ме побиха тръпки.
Кълънови размишляваха над думите на Есме с различни изражения. Виждах, че Едуард не беше съгласен с теорията й, а на Карлайл много му се искаше тя да е права.
Алис сви устни.
— Не мисля така. Времетраенето беше съвсем точно… посетителят е бил много внимателен да не осъществи контакт. Почти сякаш той или тя е знаел, че аз ще видя…
— Може да е имал други причини да не осъществи контакт — напомни й Есме.
— Има ли всъщност значение кой е бил? — попитах аз. — Просто възможността някой да ме е търсил… не е ли достатъчна причина? Не бива да чакаме до завършването.
— Не, Бела — бързо каза Едуард. — Не е толкова лошо. Ако наистина си в опасност, ще разберем.
— Помисли за Чарли — напомни ми Карлайл. — Помисли колко болка ще му причиниш, ако изчезнеш.
— Аз мисля за Чарли! Той е този, за когото се тревожа! Ами ако малкият ми гост е бил жаден миналата нощ? Докато съм около Чарли, той също е мишена. Ако нещо му се случи, аз ще съм виновна!
— Едва ли, Бела — каза Есме, като погали отново косата ми. — И нищо няма да се случи на Чарли. Просто ще трябва да бъдем малко по-внимателни.
— По-внимателни? — повторих невярващо.
— Всичко ще е наред, Бела — обеща Алис.
Едуард стисна ръката ми.
И можех да видя по всяко едно от красивите им лица, че нищо, което кажа, няма да промени мнението им.
Возенето до вкъщи беше тихо. Бях много разочарована. Против убеждението си, бях все още човек.
— Няма да бъдеш сама и за секунда — обеща Едуард, докато ме караше към дома на Чарли. — Някой от нас винаги ще бъде там. Емет, Алис, Джаспър…
Въздъхнах.
— Това е глупаво. Ще се отегчат дотолкова, че ще трябва сами да ме убият, колкото да имат какво да правят.
Едуард ме погледна кисело.
— Колко весело, Бела.
Чарли беше в добро настроение, когато се върнахме. Той забелязваше напрежението между мен и Едуард и го разбираше погрешно. Гледаше ме как събирам вечерята му със самодоволна усмивка на лице. Едуард се извини за момент, че отива да провери нещо и аз го извиних, но Чарли почака той да се върне, за да ми предаде съобщенията.
— Джейкъб пак се обади — каза той веднага щом Едуард влезе в стаята. Запазих лицето си безразлично докато сервирах.
— Това престъпление ли е?
Чарли се намръщи.
— Не бъди дребнава, Бела. Той звучеше наистина зле.
— Джейкъб плаща ли ти за всичкия пиар или си доброволец?
Чарли ми мърмори нещо несвързано докато храната не премахна изкуственото му оплакване.
Макар че не го разбра, той намери границата.
Животът ми сега приличаше много на игра на зарове — дали следващия път като хвърля, няма да ми се паднат «змийски очи»? Ами ако нещо наистина ми се случеше? Изглеждаше по-лошо от дребнавост да оставя Джейкъб да се чувства виновен за това, което ми е казал.
Но не исках да разговарям с него, когато Чарли е наоколо и да слуша всяка моя дума, за да не кажа нещо, което не трябва. Мислейки си за това, започнах да завиждам на отношенията между Джейкъб и Били. Колко беше лесно да живееш с някого, от когото нямаш тайни. Значи щях да почакам до сутринта. Със сигурност нямаше да умра през нощта, а и все пак нямаше да го заболи много повече, ако се чувства виновен още 12 часа. Дори можеше да е добре за него.
Когато Едуард официално си тръгна за вечерта, се зачудих кой ли е отвън в проливния дъжд, да ни държи под око с Чарли. Почувствах се ужасно при мисълта, че е Алис или който и да е друг, но все пак удобно. Трябваше да призная, че е хубаво, да знам, че не съм сама. А Едуард се върна за рекордно бързо време.
Той ми пя, за да ме приспи отново и — дори в безсъзнание, знаех, че той е там — спах съвсем спокойно, без кошмари.
Сутринта Чарли отиде за риба със заместника си Марк, преди да съм станала. Реших да използвам липсата на зоркия му поглед, за да се проявя като божествена.
— Ще се сдобря с Джейкъб — предупредих Едуард след като закусих.
— Знаех, че ще му простиш — каза той със спокойна усмивка. — Да таиш злоба не е сред многото ти таланти.
Извъртях очи, но бях доволна. Изглежда Едуард наистина беше приключил с това анти-върколашко нещо.
Не бях поглеждала часовника докато той не удари. Беше малко рано за обаждания и се притесних, че може да събудя Били и Джейк, но някой вдигна веднага след второто позвъняване, така че надали е бил много далеч от телефона.