Непознатата от Ямайка

— За втори път седим тук на този балкон, като стара семейна двойка, която си припомня събитията от изминалия ден.

— Едва ли — отвърна Софи и му се усмихна — твърда усмивка, която не достигаше очите й, усмивка, която, Райдър разбра това, прикриваше огромна уязвимост. — Ако не те познавах толкова добре, бих казала, че си развълнуван от нещо. Трудно е за вярване, зная. Да се вълнуваш ти, Райдър Шербрук, човекът за когото тревогите на този свят са на практика непознати. Не, естествено, не може да е това. Ти не си като обикновените хора. На теб и грижите ти са необикновени.

— Смятам, че каза достатъчно. Винаги ме е изненадвал начинът, по който се впускаш в атака, без да се погрижиш за тила си. На мига се хвърляш на врата на противника си и вече хапеш и дърпаш със зъби. Но този път няма да успееш да ме подлъжеш или да ме отклониш. Винаги това ти е била целта с мен, нали? Не, не се притеснявай да ми отговаряш. И без това или ще отречеш, или пак ще се опиташ да ме забаламосаш нещо. Искам да ми кажеш нещо, Софи. И искам истината.

— Чудесно.

Той се приведе напред. Бе стиснал ръце между коленете си.

— Истината, Софи. Говоря ти сериозно.

— Съмнявам се, че ще повярваш на истината, когато я чуеш.

— Спа ли с някого от онези мъже по собствено желание? Вуйчо ти ли те принуди да станеш уличница, или ти вече си беше такава?

— Не.

— Проклета да си, Софи, не смей…

Тя внезапно се изправи, полите й се завъртяха около глезените й и той видя, че е боса. Ходилата й все още бяха превързани, но не носеше обувки. Това не му хареса. Напротив, ядоса го още повече.

— Отговори на въпроса ми, проклетнице!

— В такъв случай ми задай един въпрос и ще ти отговоря. — Тя бе застанала с гръб към него, раменете й бяха изправени и той бе сигурен, че брадичката й сигурно е издадена на цели два инча напред.

— Добре тогава. Спа ли с някого от онези мъже по собствено желание?

— Не.

— Дори и с лорд Дейвид Локридж?

— Не.

— Беше ли спала с мъж, преди вуйчо ти да те принуди да лягаш с тези, които той ти посочи?

— Не.

— Разбирам — каза той, но всъщност нищо не разбираше. Мозъкът му отказваше да функционира с обичайната яснота — без съмнение, заради мислите, дето го ядяха отвътре — и това го караше да се чувства колкото разстроен, толкова и разярен. — По дяволите, на колко години спа за първи път с мъж?

Тя се обърна с лице към него. Все още се усмихваше с онази твърда, язвителна усмивка.

— Ако може да ти се вярва, Райдър, то тогава съм спала за първи път с мъж на деветнадесет. И този мъж беше ти. — Тя се изсмя на гневното му изражение. — Виждаш ли, Райдър, отказваш да ми повярваш, защото си мъж, а мъжете са свикнали да класират жените в съответните ниши, според представите си, разбира се. Една жена или е невинна, или не е. Няма средно положение. Вдовица може, но дори и в този случай мъжете приемат за даденост, че тя изгаря от желание да легне с колкото може повече от тях, защото е навикнала на секса и знае всичко за него. Мислите си, че на една жена въобще не може да й се има вяра, след като веднъж е опознала мъжете и откъм интимната им страна. Господи, ако мъжът й е съпруг, тя може да му сложи рога. Естествено, съпругът не може да сложи рога на жена си, просто не е възможно. Той може да продължава да прави това, което му е угодно. Ако не може да си намери някоя жена, която доброволно да сподели леглото му, то тогава той просто си купува жена за през нощта. Или, да вземем теб — богаташа, в този случай мъжът поддържа любовници. И винаги си остава напълно почтен. Всъщност уважението към него само расте, както сред мъжете, така и сред жените. Още веднъж ще ти кажа истината, Райдър. Никога не съм била интимна с мъж…