Градът на зверовете
- Автор: Алиенде Исабел
- Серия: Градът на зверовете #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ема Барух
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на зверовете». Краткое содержание книги:
— Майка ми е много болна… — промълви Алекс, разстроен от видението. Споменът за мисловното пренасяне в болницата в Тексас, за да бъде с нея, беше толкова истински, че не можеше да забрави детайлите — от миризмата на лекарства в стаята до слабите крака на Лиза Колд под чаршафа, където бе опрял челото си.
— Всички умираме — каза шаманът.
— Да, но тя е млада.
— Някои си отиват млади, други — възрастни. Аз съм живял прекалено дълго, бих искал костите ми да почиват в паметта на други — каза Уалимаи.
По обед на следващия ден стигнаха до подножието на най-високия тепуи в Окото на Света — един гигант, чийто връх се губеше в плътен венец от бели облаци. Уалимаи обясни, че върхът никога не се виждал и никой, дори и могъщият Рааканариуа, не е посещавал това място, без да бъде поканен от боговете. Добави, че отпреди хиляди години, от началото на живота, когато човешките същества били създадени благодарение на топлината на Бащата Слънце, с кръвта на Луната и с калта на Майката Земя, хората от мъглата знаели за съществуването на дома на боговете в планината. Във всяко поколение имало една личност, винаги един шаман, който преминавал през много изкупителни деяния, за да бъде определен да посещава тепуито и да служи като посредник. Тази роля се паднала и нему, бил е там много пъти, живял е с боговете и познавал навиците им. Каза им, че се безпокои, защото все още не е подготвил свой приемник. Ако той умре, кой ще стане преносителят на посланията? При всяко едно от душевните си пътешествия го бил търсил, но никакво видение не му се явило на помощ. Не можело всеки да бъде подготвен, трябвало да е някой, роден с душа на шаман, някой, който би имал силата да лекува, да дава съвети и да тълкува сънища. Такава личност от млади години проявявала таланта си; тя трябвало да е много устойчива, за да може да побеждава изкушенията и да контролира тялото си: един добър шаман не можел да бъде зависим от никакви желания и потребности. Това накратко разбраха младите от дългата реч на магьосника, който говореше витиевато, с повторения, сякаш рецитираше безкрайна поема. Независимо от това им стана ясно, че на никого, освен на него, не бе позволено да пресече прага на света на боговете, макар че в няколко извънредни случая и други индианци също били попадали там. Този щеше да е първият път от началото на времето, когато щяха да бъдат допуснати посетители чужденци.
— Какво представлява домът на боговете? — попита Алекс.
— По-голям от най-голямото от шабоносите, блестящ и жълт като Слънцето.
— Ел Дорадо! Не е ли това легендарният град от злато, който са търсели конкистадорите? — попита с надежда момчето.
— Може би да, може би не — отговори Уалимаи, който не знаеше какво е град и който не можеше да разпознае златото или да си представи конкистадорите.
— Какви са боговете? Не са ли като съществото, което ние наричаме Звяра?
— Може би да, може би не.
— Защо ни доведе дотук?
— Заради виденията. Хората от мъглата могат да бъдат спасени от един орел и един ягуар, затова бяхте поканени в тайното обиталище на боговете.
— Ще оправдаем това доверие. Никога няма да разкрием входа… — обеща Алекс.
— Не бихте и могли. Ако излезете живи, ще го забравите — отвърна индианецът.
Ако изляза жив… Александър никога не бе допускал, че може да умре млад. Поначало смяташе смъртта за нещо по-скоро неприятно, което се случваше на другите хора. Независимо от опасностите, с които се беше сблъскал през последните седмици, нямаше съмнения, че отново ще се прибере при семейството си. Дори подготвяше думите, за да разкаже приключенията си, макар и да не се надяваше особено, че ще му повярват. Кой от неговите приятели би могъл да си представи, че той е бил между същества от каменната ера, както и че би могъл да открие Ел Дорадо?