Цифрова крепост [Digital Fortress - bg]

При нормални обстоятелства заобикалянето на „Гонтлит“ бе немислимо. В конкретната ситуация обаче нямаше никаква опасност в това да се вкара „Цифрова крепост“ направо в TRANSLTR а шефът знаеше точно какво съдържа файлът и откъде е дошъл.

— Моите уважения, сър — направи последен опит да защити тезата си Чартрукян, — но никога не съм чувал за диагностична програма, използваща полиморфни…

— Шефе — прекъсна го Сюзан, неспособна да чака повече, — наистина трябва да…

Този път опитът й бе осуетен от позвъняването на мобилния телефон на Стратмор. Началникът й го вдигна до ухото си и изръмжа:

— Какво има?! — После млъкна и изслуша говорещия.

За момент Сюзан забрави за Хейл. Молеше се това да е Дейвид. „Кажи ми, че с него всичко е наред. Кажи ми, че е намерил пръстена!“ Стратмор прехвана погледа й и се смръщи. Не беше Дейвид.

Сюзан усети, че въздухът не й стига. Единственото, което я вълнуваше в момента, бе да разбере, че мъжът, когото обича, е в безопасност. Стратмор, знаеше тя, бе нетърпелив по други причини: ако Дейвид много се забавеше, щеше да се наложи да му бъде изпратена помощ, а това бяха агентите на АНС. Това бе гамбит, който той се надяваше да избегне.

— Шефе… — на издържа Чартрукян. — Наистина мисля, че се налага да проверим…

— Задръж така — каза той на събеседника си, сложи ръка върху микрофона и вбесено изгледа младия сис-сек. — Господин Чартрукян, ако не сте разбрали, тази дискусия приключи! Напуснете „Крипто“! Това е заповед!

Чартрукян беше смаян.

— Но, сър, полиморфните низове…