Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)
- Автор: Сенкевич Генрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)». Краткое содержание книги:
Ала нито на „великия господар“, нито на малката „бейби“ им беше до сън. След многото молби на Стас Нели преглътна само няколко парченца от токачката и няколко зрънца сварена дура . Тя казваше, че не е нито гладна, нито й се спи, а само е жадна. Стас се изплаши да не би да има температура, но видя, че ръцете й са хладни, дори прекалено студени. Той я убеди обаче да влезе в палатката, където беше подредил постелята за нея, а преди това старателно бе претърсил тревата за скорпиони. С щуцера в ръка Стас седна на камъка, за да я пази от дивите зверове в случай, че огънят се окаже недостатъчна защита. Беше обхванат от неизмерима умора и изтощение. В себе си повтаряше: „Убих Дембхър и Хамис, убих бедуините, убих лъва и сме свободни.“ Но сякаш тези думи му повтаряше някой друг и сякаш сам не разбираше, какво означават те. Само имаше чувството, че са свободни, но заедно с това, че е станало нещо страшно, което го изпълваше с безпокойство и като камък тежеше на гърдите му. Накрая мислите му започнаха да се сковават. Дълго време той гледаше огромните нощни пеперуди, които се въртяха над пламъците и накрая започна да се олюлява и да дреме. Кали също дремеше, но често се будеше и притуряше клони в огъня.
Настъпи дълбока и — което рядко се случва край тропиците, тиха нощ. Чуваше се само пращенето на горящите трънки и съскането на пламъка, който осветяваше надвисналите в полукръг скали. Месецът не освети дълбините на прулома, но във висините трептяха рой непознати звезди. Стана толкова студено, че Стас се събуди, отърси се от сънливата си скованост и се загрижи дали студът не измъчва малката Нели.
Ала той се успокои, като си спомни, че я остави в палатката върху одеялото от кече, което Динах беше взела още във Фаюм. Дойде му също така на ум, че като пътуваха още от Нил непрекъснато, макар и постепенно все нагоре, сигурно след толкова дни са стигнали вече доста високо, в краищата, където треската не върлува толкова, колкото в ниското поречие на реката. Пронизващият нощен хлад като че ли потвърждаваше това предположение.
И тази мисъл го поуспокои. Той влезе за малко в палатката, за да провери дали Нели спи спокойно, след това се върна, седна по-близо до огъня и отново започна да дреме, дори заспа дълбоко.
Изведнъж го събуди ръмженето на Саба, който преди това се бе настанил за сън до самите му крака.
Кали също се размърда и двамата взеха да се взират неспокойно в едрия мастиф, който изпънат като струна, с наострени уши, душеше дълбоко с ноздри по посоката, откъдето бяха дошли, и се взираше в тъмнината.
Козината на врата и гърба му настръхна, а гърдите му се издуваха от въздуха, който,ръмжейки, поемаше в дробовете си.
Младият роб бързо хвърли сухи клони в огъня.
— Господарю — прошепна той, — вземеш пушка! Вземеш пушка!
Стас взе пушката и се промъкна пред огъня, за да види по-добре мрачните глъбини на прулома. Ръмженето на Саба премина в прекъсвано полайване. Дълго време нищо не се чуваше, след което обаче до ушите на Кали и Стас стигна далечен, глух тътен, сякаш някакви грамадни животни тичаха към огъня. Сред тишината този тътен отекваше между скалните стени и ставаше все по-силен.
Стас разбра, че се приближава смъртна опасност. Но какво ли можеше да бъде това? Може би биволи или двойка носорози, която търси изход от прулома? В такъв случай, ако гърмежът не ги изплаши и не ги върне, нищо няма да спаси кервана, защото тези животни, не по-малко свирепи и нападателни от хищниците, не се боят от огън и всичко ще стъпчат по пътя си …
А ако това е някакъв отряд на Смаин, който, попаднал на труповете в прулома, преследва убийците? Стас сам не знаеше, кое би било по-добре — бързата смърт или новото робство? Наред с това му мина през ум, че ако в отряда е самият Смаин, може би ще ги пощади, но ако го няма, дервишите ще ги убият веднага или пък, което е по-лошо, ще ги измъчват жестоко преди смъртта.
„Ах — помисли си той, — дай боже да бъдат животни, а не хора!“
А в това време тътенът растеше и се бе превърнал в силен тропот на копита, докато накрая от тъмнината изплуваха блеснали очи, издути ноздри и развени от тичането гриви.
— Коне! — извика Кали.
Бяха конете на Гебхър и Хамис. И двата тичаха в луд бяг, гонени очевидно от някакъв страх, но като попаднаха вснопа светлина и видяха своите спънати събратя, те се изправиха на задните си крака, след това пръхтейки, вриха копитата в земята и за миг останаха неподвижни.
Ала Стас не свали пушката от лицето си. Беше сигурен, че всеки миг след конете ще се покаже рунтава лъвска глава или плоска глава на пантера. Но чакаше напразно. Полека-лека конете се успокоиха, нещо повече, след известно време Саба престана да души и като се завъртя няколко пъти на място, както правят обикновено кучетата, легна си, сви се на кравай и затвори очи. Очевидно някакъв хищник бе преследвал конете, но като усетил дима или видял върху скалите отражението на огъня, се бе оттеглил далече.