Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)
- Автор: Сенкевич Генрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)». Краткое содержание книги:
— Все пак трябва нещо много да ги е изплашило — рече Стас на Кали, — след като не ги е било страх да пребягат край труповете на хората и лъва.
— Господарю — отвърна момчето, — Кали се досеща какво се е случило. Много, много хиени и чакали влязло в падината и тръгнало към трупове. Конете бяга пред тях, но хиени не гонят, защото те ядат Гебхър и други …
— Възможно е, но ти иди сега,разседлай конете, вземи съдовете и торбите и ги донеси тук. И не се страхувай, пушката ще те пази.
— Кали не се бои — отвърна момчето.
И като разреди малко тръните до самата скала, той се измъкна отвъд, зерибага, а в това време от палатката излезе Нели.
Саба стана веднага и докосвайки я с нос, си изпросваше обикновените милувки. Но тя протегна ръка и веднага я дръпна назад сякаш с отвращение.
— Сташек, какво се е случило? — попита момичето.
— Нищо. Дотичаха другите коне. Техният тропот ли те събуди?
— Събудих се преди това и дори исках да изляза от палатката, но…
— Но какво?
— Мислех си, че може да ми се разсърдиш. — Аз? На тебе?
Нели вдигна очи и го гледаше с някакъв особен поглед, както никога преди това не го беше гледала. Върху лицето на Стас се изписа голямо учудване, защото в погледа и думите й прочете страх.
„Тя се страхува от мен!“ — помисли си той.
И в първия момент сякаш почувствува някакъв проблясък на задоволство. Блазнеше го мисълта, че след онова, което беше сторил, дори Нели вече го смята не само напълно зрял човек, но и страшен воин, всяващ страх около себе си. Ала това продължи кратко, защото злата участ бе развила у него чувството на наблюдателност и той като че ли забеляза в неспокойните очи на момичето наред с тревогата и някакво отвращение към станалото, към пролятата кръв и към ужаса, на който тя беше свидетел; спомни си как преди малко тя отдръпна ръката си не желаейки да погали Саба, който беше доудушил единия от бедуините. Да! Стас сам усещаше в гърдите си някаква мъка. Едно е да четеш в Порт Саид за американските трапери, които в далечния Запад избиват цели дузини червенокожи индианци, а съвсем друго — сам да извършиш това и да видиш как живите допреди малко хора хъркат в последна агония сред локвите кръв. Да! Без съмнение сърцето на Нели е изпълнено със страх, но и с отвращение, което ще остане завинаги у нея. „Ще се бои от мен — помисли си Стас, — ала неволно дълбоко в сърцето си няма да престане да ме укорява и това ще бъде възнаграждението ми за всичко, което сторих за нея“.
При тази мисъл голяма мъка изпълни гърдите му, защото прекрасно си даваше сметка, че ако не беше Нели, той отдавна щеше или да бъде убит, или да избяга. За нея изтърпя всичко това, което бе изтърпял, а ето за какво са били Мъките и гладуването — тя сега стои изплашена отпреде му, сякаш не е същата малка сестричка, и вдига очи към него не с предишната доверчивост, а с удивление и боязън. Изведнъж Стас се почувствува много нещастен. За първи път в живота си разбра какво значи огорчение. Сълзите напираха в очите му и ако не се съобразяваше, че на „страшния воин“ никак не подхожда да се разплаче, може би щеше да стори това.
Все пак той се въздържа и като се обърна към момичето, попита:
— Страхуваш ли се, Нели? Тя отвърна тихо:
— Страшно е… някак си!
Тогава Стас заповяда на Кали да донесе наметалата и като покри с едно от тях камъка, на който беше дремал преди това, а другото постла на земята, каза:
— Седни тук при мен, край огъня… Колко е хладна нощта, нали? Ако те обори сънят, ще опреш глава на рамото ми и ще заспиш.
Ала Нели пак повтори:
— Страшно е… някак си!…
Стас я загърна грижливо с одеялото и известно време седяха мълчаливо, опрени един о друг, осветени от розовия блясък, който се плъзгаше по скалите и искреше трепетливо по пластинките слюда, с които бяха изпъстрени каменните отломъци.
Зад зерибата се чуваше пръхтенето на конете и хрущенето на тревата между зъбите им.
— Слушай, Нели — обади се Стас — аз трябваше да направя това… Гебхър ни заплаши, че ще ни заколи, ако лъвът не се задоволи с Кали и продължи да ги преследва. Чу ли? … Помисли си, заплашваше не само мен, но и тебе. И щеше да го направи! Ще ти кажа откровено, че ако не беше тази опасност, макар и да мислех преди за такова нещо, нямаше да ги застрелям. Струваше ми се, че не бих могъл… Но той прекали. Ти видя колко жестоко изтезаваше Кали. А Хамис? Колко подло ни предаде той. Освен това, знаеш ли какво щеше да стане, ако не намереха Смаин? Гебхър щеше да започне и нас да изтезава по същия начин… да изтезава тебе. Ужасно е дори да се помисли, че щеше да те бие с бича, щеше да ни измъчи и двамата до смърт, а след това би си се върнал във Фашода и би казал, че сме умрели от треска. Нели, аз не от жестокост направих това, а защото трябваше да мисля как да те освободя… Само заради тебе го направих…