Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)
- Автор: Сенкевич Генрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)». Краткое содержание книги:
Единият — улучен в бързината по-лошо — се надигна и се опря на ръцете си, но в същия миг Саба впи зъби във врата му.
Настана гробна тишина. Тя беше нарушена едва от стоновете на Кали, който, паднал на колене, протягаше напред ръце и викаше на развален език кисвахили:
— Бвана кубва (велики господарю)! Убива лъва, убива лошите хора, но не убива Кали!
Стас обаче не обръщаше внимание на неговите викове. Известно време той стоя като вцепенен, след това забеляза побелялото личице на Нели и нейните разширени от ужас, полуживи очи и скочи към нея:
— Нели! Не се бой!… Нели, свободни сме!…
Те наистина бяха свободни, но и изгубени сред дивата, безлюдна джунгла, в бездната на „черния континент“.
XXII
Докато Стас и младият негър изпозавлекат встрани на прулома убитите араби и тежкия труп на лъва, слънцето се спусна ниско и скоро щеше да настъпи нощта. Но беше невъзможно да нощуват в съседство с труповете, затова, макар че Кали сочеше убития звяр, гладеше се по гърдите и мляскайки с език, повтаряше: „Мсури ниама“ (хубаво, хубаво месо), Стас не му позволи да се заеме с „ниамата“, а веднага му нареди да хване конете, които бяха се разбягали след изстрелите. Черното момче се справи необикновено сръчно, защото вместо да ги гони из прулома, из който биха бягали все по-далеч, то се изкачи горе и като съкрати пътя на завоите, пресрещна изплашените атове. Така той лесно успя да хване два, а другите два завърна към Стас. Не можаха да намерят само конете на Гебхър и Хамис, но и така бяха останали четири, без да Се смята натовареният с палатката и багажа дългоушко, който прояви спрямо трагичната случка истинско философско спокойствие. Намериха го над завоя да щипе старателно тревата, която растеше на дъното на прулома.
Суданските коне общо взето са свикнали да виждат диви животни, но се боят от лъвове, затова беше много трудно да ги преведат край скалата, до която се чернееше локва кръв. Конете пръхтяха, издуваха .ноздри и протягаха шии към окървавените камъни, но когато магарето само малко размърда уши и мина спокойно, преминаха и те. Нощта беше близо, но те изминаха около километър и се спряха на едно място, където пруломът се разширяваше отново и образуваше малка амфитеатрална долинка, гъсто обрасла с тръни и с храсти бодлива мимоза.
— Господарю — каза младият негър, — Кали запалва огън, голям огън!
И като хвана широкия судански меч, който беше свалил от трупа на Гебхър, започна да сече с него тръни, а дори и по-големи дръвчета!Като запали огън, той насече още, дървета.
като натрупа такъв голям запас, който можеше да стигне за цяла нощ.
След това двамата със Стас опънаха палатката за Нели под високата отвесна скала на долината, и я оградиха в полукръг с широк и висок плет от трънки или с така наречената зериба.
От описанията на африканските пътешествия Стас знаеше, че по този начин пътешествениците се предпазват от дивите зверове. Конете обаче не можеха да се поберат зад плета, затова като ги разседлаха и свалиха от тях металните съдове и торбите, момчетата само ги спънаха, за да не се отдалечат твърде много заради тревата и водата. Впрочем Меа намери вода наблизо, в една каменна вдлъбнатина под отсрещните скали, която образуваше нещо като малък басейн. Вода имаше много, та щеше да стигне и за конете и за сваряване на токачките, застреляни сутринта от Хамис. В дисагите, които заедно с палатката носеше магарето, се намериха също така около три големи делви дура и няколко шепи сол, както и връзка сушени корени от маниока.
Това беше достатъчно за една богата вечеря. От нея се възползуваха обаче преди всичко Кали и Меа. Малкият негър, когото Гебхър държеше в ужасен глад, изяде такова количество храна, което можеше да стигне за двама. Но затова той беше от все сърце благодарен на своите нови господари и веднага след вечерята падна по очи пред Стас и Нели в знак, че желае до края на живота си да остане техен роб, а след това изрази по същия покорен начин преклонението си пред пушката на Стас, разбирайки, изглежда, че е по-безопасно да си спечели благоразположението на така страшното оръжие. После заяви, че докато „великият господар“ и „бейби“ спят, той ще бди на смени с Меа, за да не угасне огънят — и клекна край него, тананикайки си тихо нещо като песен, в която често се повтаряха думите „Симба куфа! Симба куфа!“, което на езика кисвахили означава: „Лъвът е убит!“