Далечно царство
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечно царство». Краткое содержание книги:
— Значи през цялото време си чакал отвън? — попитах аз.
Дженъс кимна.
— Трябваше да се намеся било поради служебните си задължения, било просто като въпрос на чест, и то още при първите думи на Мийна, но съм длъжен да призная, колкото и да ме е срам, че действах от егоистични подбуди.
Бях очарован от признанието му. То правеше Дженъс да изглежда повече като обикновен човек. Не се усъмних нито за момент, че оттук нататък нашата дружба ще разцъфти на честна основа. Иначе защо ще прави това признание? Защо да представя в лоша светлина собствените си постъпки? Още като младеж бях научил, че силата е лоша защита и че хората се ръководят от най-различни подбуди. И макар сега да вярвам, че Дженъс беше мой приятел, той не можеше да не разчита на моята слабост. Защото той беше обсебен от идеята си.
Налях още вино; чутото ме накара да забравя горещината.
— Благодаря ти за признанието — казах аз. — Само силен човек може да признае своята грешка. Дженъс се засмя мрачно.
— Аз имам повече грешки, отколкото сили, приятелю, — отговори той. — Но все пак оценявам думите ти.
— Ти си много странна личност — продължих аз. — Сестра ми те обяви за луд, лош и опасен. А тя рядко греши. Разкажи ми за себе си, ако искаш. Зная само онова, което съм чул по площада, и някои намеци, които си правил за себе си. Как се оказа тук с мен да очакваш някой мързелив бог да ни прати вятър?
Лицето на Дженъс помръкна. Отначало помислих, че съм го обидил с желанието си да ми каже нещо за себе си. Следващите му думи обаче ме смаяха.
— По дяволите боговете — каза той с пресипнал глас. — Те никога не идват, когато имаме нужда от тях. Пристигат само когато нещастието е пълно. Не разчитай на тях, Амалрик. Защото те са подли и лукави като демоните.
Толкова се слисах от богохулството му, че не можех да си отворя устата. Дженъс продължи:
— Позволи ми да ти кажа какво става с онези, които се уповават на боговете, вместо да разчитат на себе си. Както знаеш, когато родителите ми се оженили, майка ми била дъщеря на орисиански благородник, а баща ми — принц на Кострома. Когато той се завърнал в родината си със своята булка, баща му бил умрял и простолюдието го очаквало да го направи цар. Това била голяма отговорност, а и имал братя, които били готови да поемат бремето, но хората желаели него… и той приел с голяма неохота.
— Защо не искал да стане цар? — учудих се аз.
— Поради много причини, както сам ще разбереш, ако живееш достатъчно дълго. Но в Кострома царската участ беше особено трудна. Защото царят на Кострома отговаряше за щастието на града. Според закона, когато градът бъде засегнат от бедствие и няма никаква надежда, царят трябваше да принесе в жертва своя живот за благото на царството. Семейството на майка ми е било до известна степен право, като е смятало Кострома за варварска страна. Но моето семейство беше много по-цивилизовано, отколкото са го смятали. През малкото години, прекарани с родителите ми, аз имах високообразовани учители и това компенсираше липсата на цивилизация.
— Прости ми, ако разчоплих болезнена за теб рана — прекъснах го аз, — но съм чул, че родителите ти са починали. И говориш в минало време. Тази история има ли нещо общо с това?
— Много общо — отвърна Дженъс. — Кострома имаше много врагове, но баща ми използуваше своя ум, за да ги поддържа разединени, и войниците си, за да не допусне до дойдат близко до нас. Един ден обаче пристигна новината, че към нашите земи се придвижва голяма орда. Не зная кои бяха те, или са, защото бях много млад, за да зная нещо повече от това, че са опасни и особено зли. Баща ми изпрати разузнавачи, които се върнаха и съобщиха, че ордата била толкова голяма, че нямало никаква надежда. Кострома беше обречена.
— Тогава баща ми облече свещените си одежди, взе хоругвата на нашия бог — защитник и излезе на полето извън града, където беше вражеското войнство. Там остави хоругвата на земята и се обърна към бога да приеме неговата жертва и да спаси града. Така искаше този бог. Няма да назова неговото име, за да не би моята омраза да му даде живот.