Кралицата на ангелите

— Да вървим!

Ърнест насочи своя контролер към плочата и върху нея се образува малка дупка, която бързо се разшири и образува вход. Краищата на входа вибрираха с бързина, която замъгляваше погледа.

— Не пипай — предупреди Ърнест, водейки я през тесен тунел. Стените жужаха като пчелен кошер. — Достатъчно горещо е, за да пламне. Трябваше да получим лиценз, за да използваме промишлена вода, но после се оказа, че най-добрите за работата наномашини не си падат по водата. Все пак намерихме начин за самоохлаждане.

Мери кимна, макар че знаеше много малко за наномашините. Тунелът премина в стъклена тръба, с диаметър около три метра. Тя се простираше по дължина на около тридесет метра над един канал, изпълнен с бавнодвижещи се сиви кубове, цилиндри, стоножки, ракообразни форми, носещи още кубове и цилиндри. Мери подуши мирис на море. Слънчевата светлина се спускаше надолу през сменящите се мъгли от червено и синьо. Отдолу, след движещите се кубове оставаха само скелетите на стените; други кубове, които се плъзгаха няколко метра по-назад прокарваха оптични кабели. Тук-там се виждаха дупки от някогашни климатици и канали, които разрушителите и рециклиращите наномашини вече бяха започнали да махат.

— На това ниво ще приключат работа след около два дни — каза Ърнест.

— Какво ще има тук?

— Тук, където сме сега, ще бъде шоузала за жителите на Гребените. За хората с достатъчно пари. Бедните нещастници от покрайнините правят техноизкуство, а високопоставените личности се наслаждават.

— Звучи раболепнически — каза Мери.

— Никога не ни подценявай, скъпа моя — предупреди Ърнест. — Някои популярни художници от Гребените идват тук заради допълнителното внимание.

Той изглеждаше разочарован, че тя не е достатъчно ентусиазирана. В действителност този процес на преобразяване я изнервяше. Тя не беше гледала и собствената си трансформация, извършена от безкрайно ловките нанопомощници на доктор Самплър. Видът на този голям стар хотел, върнат към живот, й причиняваше остра болка. Тя погледна драскотините по пръстите на Ърнест. Уловил погледа й, той повдигна ръце, поклати глава и каза:

— Това вече не се случва. Няма нужда да се тревожиш.

— Извинявай. — Тя го целуна като се изви леко, защото по пешеходната алея в канала бликна нанокаша, стигна до отсрещната стена и се втвърди във формата на цилиндър.

— Това не е изцяло твой проект — каза тя. — Върху какво работиш сам?

— Това е кулминацията — усмихна се той. — Нали имаме цял ден?

— Надявам се, че е така.

— Тогава нека ти разкрия тайната. Но обещай, че няма да казваш на никого.

— Ърнест! — Мери се опита да звучи ядосана, но той се отправи напред.

— Следвай ме, има още много за гледане!

Тя го последва, дълбоко навътре в сърцето на стария хотел, което сега представляваше кухина, задръстена с купища отпадъци.