Кралицата на ангелите
- Автор: Бир Грег
- Серия: Кралицата на ангелите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на ангелите». Краткое содержание книги:
„Кралицата на ангелите“ е не само приковаваща вниманието история, но и задълбочено изследване на човешкия ум. В този чудесен роман Грег Беър ни отвежда в един странен свят от бъдещето, където пробивите в нанотехнологията са променили облика на Земята. Но в същото време авторът се стреми да разбие утвърдените представи за съвършенство, дълг и наказание, като по този начин ни води из лабиринтите на човешката душа.
24
Мартин Бърк се настани отново в леглото със стара книга в ръка, мляко и бисквити на нощното шкафче. Мозъкът му беше толкова спокоен, колкото бе възможно, слушаше последните мърморения и звуци на всичките си личности и таланти, преминаващи ту напред, ту назад границата на съзнанието.
Вдругиден той ще види Голдсмит в Ла Хола, представяше си наградите, които ще получи като комплимент за успеха си; и връщането към хубавата работа. Не че разследването на Голдсмит ще бъде чудесна работа — би могло и да стане — но не това ще е основното.
Обратно към това, което беше притежавал, ако не към това, което беше преди. А ако планът се провалеше и те бъдат заловени, цялата политическа реалност щеше да се стовари върху им, но тогава най-малкото щеше да има сигурност.
Дори можеха да го принудят да се подложи на терапия. Радикална терапия. Да открият какво може да накара човек така да се продаде толкова лесно. Той изобщо не беше се борил, нито пък бе търсил активно други пътища, за да удовлетвори Албигони.
— Няма други начини — прошепна той в светлината на лампата за четене, този разхищаващ енергия лукс. Няма значение, че енергията вече е евтина; Мартин бе отгледан във време на ограничения. Албигони, съдейки по къщата му, беше свикнал желанията му да бъдат удовлетворявани и не можеше да си представи, че няма да нареди нещата така, както иска.
Отваряйки портите като Джин.
Отваряйки вратите към Страната.
Коледа и всичко, което тя означаваше. Детски спомени за отваряне на подаръци. Да отвори Голдсмит. Емануел. Бог е с нас.
Мартин беше предложил да започнат утре, на Коледа. Албигони бе поклатил глава:
— Дъщеря ми беше християнка — каза той. — Аз не съм, но трябва да уважим нейната вяра.
Мартин остави специалното книжно издание на стихотворенията на Голдсмит и изгаси лампата.
25
Ърнест се движеше над нея в абсолютна тъмнина, като я караше да се чувства така, сякаш лети в пространството, наслаждавайки се на удоволствията. Вероятно би могла да живее дълго с този мъж. Може би върхът на кариерата й скоро ще настъпи и тя вече ще има време и енергия да се концентрира върху партньора си. Тя се движеше под него и усещаше ласките му — нежни като допир на коприна. За момент не правеше нищо друго освен да блаженства като дете, което яде десерта си или разопакова подарък.
Да получаваш като даваш. Тя видя всичко, което щеше да загуби, ако загубеше себе си.
Ърнест говореше, една слаба светлина се появи и той я погледна, разгледа линиите, които светлината хвърляше върху влажната й кожа, като живак върху вулканично стъкло, разгледа очите й — полуотворени.
— Сибарит4 — каза той.
— Никога не съм била там — промърмори тя, гърчеща се под него, извиваща се на всички страни като притискаше всичко наоколо.
Собствената й разгорещеност се увеличи, виждайки неговото удоволствие. В този момент тя си представяше един не много далечен ден, след година или две, когато ще позволи семето на Ърнест да намери пътя си.
— Ела — каза тя.
Ърнест се отдръпна и тя отвори широко очи.
— Трябва да видя имението си — рече той, сядайки.
— Аз не съм испанско имение — възрази нежно тя.
— Ти си екзотична страна. Такава си се направила. Със сигурност не би завиждала на похотта на познавача.
— Аз съм забавление, така ли?
Ърнест се ухили и прекара грубата си длан нагоре по гладкото й бедро. За момент не й се искаше той да види обелената гънка на задната част на бедрото й, а после това й се стори глупаво.
— Вътрешността на устните ти е черна — каза той. — Ти си истинска черна жена. Не просто наполовина тъмна; ти си черна и там, където слънцето не би се осмелило да надникне.
— Звучиш като лош поет — прошепна тя с топлота. Възхищението му я забавляваше. Захапа галещия пръст.
— Ох — изохка той, а тя засмука върха на пръста му. Той повдигна единия й крак и разгледа гладкото стъпало. Линиите бяха толкова правилни — като шарките на змия. Никакви мазоли, никакви издутини; гладко, създадено да издържа на затворени обувки, които запарват краката.
— Перфектно стъпало за полицай — каза той. Не беше я разглеждал по този начин от месеци. Тревожеше се за нея. Тя помилва топлия му, влажен гръб и спусна ръката си надолу към бедрото му. Той бе разсеян.
— Целият утрешен ден? — попита отново.
— Поне толкова заслужаваме. Ще поддържам връзка, в случай, че се появи някаква новина.
— А след това? — легна до нея и тя се вкопчи в него, притискайки бедрата си към неговите.
4
Сибарит — книж. — човек, изнежен от разкош и разпуснат живот. По името на древногръцкия град Sybaris, колония в южната част на Апенинския полуостров. — Бел.пр.