Кралицата на ангелите
- Автор: Бир Грег
- Серия: Кралицата на ангелите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на ангелите». Краткое содержание книги:
„Кралицата на ангелите“ е не само приковаваща вниманието история, но и задълбочено изследване на човешкия ум. В този чудесен роман Грег Беър ни отвежда в един странен свят от бъдещето, където пробивите в нанотехнологията са променили облика на Земята. Но в същото време авторът се стреми да разбие утвърдените представи за съвършенство, дълг и наказание, като по този начин ни води из лабиринтите на човешката душа.
— Харесва ли ти?
— Прекрасна е! — възкликна тя.
— Твоя е. Ако не ти харесва черния фон имаш две други възможности. Просто кажи „зелено моля“ или „кафяво моля“.
— Зелено, моля.
Робата се разлюля като море, от подгъва до врата й, и стана тъмнозелена.
— Кафяво, моля.
И робата стана осветено от слънцето кленовокафява.
— Повече от прекрасно е — каза тя. — Моят номер е, ушита е за моята фигура. Изтъкал си я специално за мен.
— Най-малкото, което можех да направя — Ърнест се приведе леко и излезе. — Закуската е след пет минути.
Мери не разпозна друго освен наносклад и фурна, които изглеждаха много по-сложни от нейните. Тя не би се осмелила да докосне каквото и да е. Кухнята му беше истинско чудо от традиционни и експериментални кухненски уреди, събрани преди всичко от индустриални отпадъци.
Тя не бе и подозирала докъде е стигнало изкуството на Ърнест — просто знаеше, че не обича да се набива на очи, никога не се хвали, никога нищо не разкрива и никога не му липсват пари.
Изобщо той бе пълен контраст на останалите хора на изкуството, които познаваше.
— Работиш ли и над други проекти за дрехи?
— Не — той се изправи замислен пред уредите за нанохрана, а след това седна на една стара дървена табуретка пред таблото за вкус, форма и цвят.
— Тъкмо получих един комплекс от протеини, който да изпробвам.
Мери повдигна ревера на робата си с палеца и показалеца. Рогът на дракона се плъзна под палеца и намачка коприната.
— Майсторството ти е неописуемо.
— Драконът има шест състояния — каза той, докато все още работеше по таблото. — Никога не знаеш какво ще е следващото му движение. Единствено можем да му кажем да застане мирно.
Закуската беше почти готова. Коричка от червеникав наноматериал се надигаше от дъното на стъкления съд. В повечето домове нанохраната се приготвяше без никой да я наглежда, но не и при Ърнест.
След три минути червеникавата коричка се разкъса и се показаха тънки кафяви филийки с херинга; ябълково пюре и пържени яйца, напръскани със зелено и червено, фурната автоматично затопли всичко до необходимата температура, след което отвори вратичката си.
— Ухае прекрасно — възкликна Мери.
— Смятам да приложа специални ограничения за кухненския ми нано и да видя какво ще стане. — Ърнест издърпа два стола пред старата дървена маса. Наля пресен портокалов сок и двамата седнаха да ядат.
— Фукаш се, нали? — попита тихо тя, докато преглъщаше яйцата. — Можеш да си позволиш всички тези неща съвсем пресни.
— Би ли открила разликата? — попита той.
Тя поклати глава.
— Тогава какъв е смисълът? Наното е по-евтино. Аз съм добър готвач.
Мери се ухили.
— Просто се перчиш.
— Добре де, ти попита — измърмори Ърнест.
— Надявам се, че това не е всичко, което ще ми покажеш.
— Не. Ще удържа на обещанието си. Голям проект. Най-големият ми досега.
— След онова, което правеше за приятелите си в Западен Гребен 2.
— С него вече е приключено. Никога няма да разберат, че е остатък от последната ми изложба, която е пълен боклук. Те нямат вкус, финансовите им съветници също. Ще го пазят пет години, надявайки се да стане ценно и ще го продадат на пренаситения пазар с… нулева печалба.
— Ще започнат да те преследват. — Мери искрено се разтревожи.
— Дотогава ще сме женени и ти ще ме защитаваш.
Докато дъвчеше, Мери го погледна отблизо, отмести поглед встрани, а след това пак се втренчи в него.
— Добре — каза тя.
Устата на Ърнест зейна.
— Яж — предложи тя, — нетърпелива съм да видя новия проект.
— Ти ще се омъжиш за мен?
— Яж — усмихна се тя.
Навън денят беше ясен и топъл, зимните облаци се оттеглиха на изток, мъглата над плажа се разкъсваше и поемаше към далечния запад. Ърнест облече неофициален костюм, прибра дългата си коса на плитки и изпрати Мери надолу по напукания тротоар до бордюра, където чакаше дългата черна лимузина.
— Можеш ли да си го позволиш? — попита Мери, докато се плъзгаше в широкото купе.
— За теб, каквото и да е!
— Не съм почитателка на драмите — предупреди тя.
— Скъпа моя, целият ден ще бъде драма. Ти помоли да гледаш.
— Ами…
Той докосна с пръст устните й, за да спре протеста и даде на шофьора някакъв адрес в Сенките — стария център на града.
— Бънкър Хил — обърна се той към Мери. — Един от любимите ми райони.
Лимузината ускори плавно надолу по улицата, достигна до една магистрала и се насочи към стария център. Ърнест назоваваше по имена древните сгради на Лос Анджелис, много от които бяха твърде познати на Мери. Тя бе прекарала много време тук през втория семестър като кандидат за офицер.