Кралицата на ангелите
- Автор: Бир Грег
- Серия: Кралицата на ангелите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на ангелите». Краткое содержание книги:
„Кралицата на ангелите“ е не само приковаваща вниманието история, но и задълбочено изследване на човешкия ум. В този чудесен роман Грег Беър ни отвежда в един странен свят от бъдещето, където пробивите в нанотехнологията са променили облика на Земята. Но в същото време авторът се стреми да разбие утвърдените представи за съвършенство, дълг и наказание, като по този начин ни води из лабиринтите на човешката душа.
— Смятам да поплувам — промърмори той. — Всичко е в най-добрите ръце.
Джон, аз мисля за Хиспаниола като за Гвинея. Загубен дом. Никаква Африка, само Хиспаниола. Обсъждахме написването на поемата ти. Мога ли да се върна вкъщи? Не знам какъв багаж ще донеса със себе си.
30
Цял час Надин разказва за посетителите при Мадам дьо Рош и за това, което вече им беше казала. Тя бе споменала за посещението на Селектора. Останалите били доста впечатлени; досега никой от тях не бе привлякъл вниманието на Селекторите. Бяха изразили загриженост и дори страх.
— Казаха ми, че не искат да ходиш там за известно време — завърши тя, гледайки го тъжно от дивана.
— Наистина ли?
Тя кимна.
— Тъкмо ще имам повече време за работа.
— Не искам да те оставям сам — каза тя. — Костваше ми много да се върна отново тук. Смелост. — Тя се намуси. — Мислех си, че ще го разбереш и ще ме поздравиш.
Ричард се усмихна.
— Ти си смела жена. Можем да отидем до Парлор. В Тихия океан.
— Предпочитам да остана тук. Може да се върнат.
— Не мисля така. Коледа е, Надин!
Тя кимна и се взря в покритите с пердета прозорци. Ричард погледна с копнеж към бюрото и листата, като прехапа леко долната си устна. Тя нямаше да си тръгне.
— Бих искал да пиша.
— Аз ще си седя тук, а ти пиши. Ще приготвя вечерята.
„Няма да си тръгне. Кажи й да си върви!“
— Добре — кимна Ричард, — остави ме да се концентрирам.
Тя стисна устни. Той седна на бюрото и взе химикалката, остави празен ред и започна с А, след което изтри буквата и с леко духване махна остатъците от гумата, които паднаха върху килима.
„Внимателно направих приготовления, знаейки, че дрехите ще ми трябват чисти. Мразех когато идваха и насилваха работата ми, но така беше; за да изчистя мръсотията от моята добра същност, аз трябваше да изпълня тази церемония. Може би след няколко дни ще отида до Мадам дьо Рош и там ще направя нещо подобно. Започнах отново от чистенето на ножа, шокиран, разбирайки, че те бяха хората, от които наистина трябваше да се отърва. Не точно бедните младежи, които гледаха на мен като на баща. Но така или иначе трябваше да продължа. Заради поезията ми, мъртва в мен. Бягащ, намразен, изгонен от лукса на предишния ми живот, можех да започна отново. Бих могъл да се крия на село, да посветя повече време на писането, далеч от постоянните дразнители.“
— Ричард? Може ли да изляза да взема нещо за вечеря? Кухнята е празна и ще трябва да използвам твоята карта. Моята е изчерпана.
— Добре — отвърна Ричард.
— Излизам и ще се върна след половин час. Къде е най-добрият магазин тук?
— Ангъс Грийнс. Две преки надолу по Кристи и нагоре по Саламандър.
— Добре. Знам го. Някакви поръчки?
Той я погледна с вдигнати вежди и тя отново стисна устни.
— Съжалявам — отвори вратата и хвърли поглед към него — вече наведен над бюрото, пишещ. Затвори вратата. Стъпки надолу по бетона.
Развлечения. Глас от вратата съобщи за първия. Ето го. Нов час, нов ден. Отброявай всички моменти от този миг нататък, всяко начало оттук! Аз отворих вратата и се усмихнах.
Книга втора
1100–11010–11111111111
Имаше един човек. Ние, които сме все още грешници, не можем и да мечтаем за тази титла на възхвала, защото всеки от нас не е един, а много… Виж как този, който мисли, че е едно цяло, всъщност има толкова много личности, колкото и настроения, както казва Светото писание, „Глупакът се мени като луната.“
31
Литвид 21/1С Мрежа (философски коментатор Хром Визниак): „Досега видяхме странен и празен свят, покрит със слаба и непостоянна растителност. Моретата са пълни може би единствено с растителен живот, докато кръговете от кули на сушата — несъмнено изкуствени, поне според мен — ни изкушават да вярваме, че са дело на някоя изчезнала цивилизация от мислещи същества. Загадката продължава и през този Коледен ден. Допълнителната информация на АСИМП е по-скоро спомагателна, отколкото разкриваща нещо. Проектантите на АСИМП и учените са разбираемо изпълнени с неохота да приемат като факт, каквито и да било теории. Но Литвид върви напред и натискът да се правят теории е огромен.“
„Ние помолихме Роджър Аткинс от Майнд Дизайн да попита намиращата се на земята симулации на АСИМП относно възможността за съществуване на живот на В–2. Аз лично говорих с шедьовъра на Роджър Аткинс, Джил. Ето какво каза тя:
Джил > «Форматът на кулите е доста впечатляващ. Това, че изглежда нищо не вършат, ме навежда на мисълта, че са били проектирани или като произведения на изкуството, или като монументални паметни плочи, или като гранични знаци, но разположението им, като изключим близостта до океаните, е привидно произволно. АСИМП още не е изключила възможността за големи подвижни форми на живот. Остава и възможността животът в океаните да е организиран по непознат за нас начин.»