Кралицата на ангелите
- Автор: Бир Грег
- Серия: Кралицата на ангелите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на ангелите». Краткое содержание книги:
„Кралицата на ангелите“ е не само приковаваща вниманието история, но и задълбочено изследване на човешкия ум. В този чудесен роман Грег Беър ни отвежда в един странен свят от бъдещето, където пробивите в нанотехнологията са променили облика на Земята. Но в същото време авторът се стреми да разбие утвърдените представи за съвършенство, дълг и наказание, като по този начин ни води из лабиринтите на човешката душа.
Мери го сграбчи за раменете и го погледна право в очите, а после със смях се отдръпнаха един от друг.
— Исусе! — възкликна Ърнест. — Какви хора!
— Имаш възможно най-странните приятели!
— Приятели на приятели — поправи я Ърнест. — Те някак не ме привличат така, както твоят обикновен, подложен на терапия гражданин. Аз не познавам никого от тях.
Той се облегна на стената на асансьора като се смееше.
— Дори не пожелаха да ни изпратят такси. Получи ли каквото искаше, Мери, скъпа, една вечер сред остатъците от стария режим?
— Според теб не са ли мръсни хора от изтока?
— Трябва да са, нали? Специални привилегии, ужасяващи хора… Не принадлежат на това място. Дори аз го казвам, а аз не обичам тези квартали. Получи ли каквото искаше?
— Потвърждение — каза Мери. — Голдсмит вероятно е в Хиспаниола.
Тя задейства телефона в ревера си, надявайки се, че по това време на нощта частните транспортери не са претъпкани с бъбрещи младежи. Остави съобщения за Р. Елъншоу и Д. Рийв: „Отивам в Хиспаниола. Моля направете приготовления за разпит и ми съобщете, ако разрешението и помощта на федералните власти са сигурни.“
— Какво ще правиш тази вечер? — Мери взе ръката на Ърнест.
Той се наведе на пръсти напред и я целуна по клепачите и челото.
— Ще правя любов с моето захарче. — Тя се усмихна и повдигна ръката му, за да целуне грубите пръсти.
— Наистина трябва да си по-внимателен с материалите си — предупреди го тя като погали с устни драскотините.
23
Жестокост. Ричард не прие леко сълзите на Надин. Но когато тя се върна, той бе готов да забрави думите и даже сълзите й. Обстоятелствата около него я бяха накарали да се чувства виновна и това му даваше сила, каквато не бе познал до този момент.
Бяха правили любов предишната нощ. Сега в късната вечер листата лежаха в очакване, а думите бяха все още в него. Той нетърпеливо я облада, надявайки се да освободи напрежението си, но резултатът беше само нервна умора.
— Моля те, прости ми, че си тръгнах вчера — каза тя когато горещината премина и часовникът тихо спря на 23 часа. — Бях уплашена. Заради Голдсмит е. Той ни докара всичко това. Защо не го намерят най-после?
Дали искаше да го подложат на терапия или да го измъчват? Може би вече го бяха хванали. Може би сега Голдсмит бе завързан и живееше в кошмара на адската корона. Емоционална болка и после физическа. Само няколко секунди или минути, или имайки предвид огромното му престъпление, цял час. За осем пъти смърт! Ричард не знаеше дали иска това да е истина. Би ли го пожелал на някого като по този начин одобри Селекторите и техните имитатори?
Говореше се, че терапията не помага на тези, които са били мъчени с адска корона, че те преживяват друг вид терапия. Казваха, че последните технологични изобретения позволяват на Селекторите да извличат и най-скритата личност у човека, която всъщност подбужда извършването на долни постъпки, но обикновено пасивно наблюдава отстрани мъчението, без да я интересува, че друг поема и изстрадва цялата болка. Чрез новите технологии на Селекторите, самите личности-подбудители на убийствата можеха да бъдат подложени на мъчение. А личността-убиец у Голдсмит не би желала да живее със спомена за болката и ще се превъзпита, като освободи всички останали…
— Стига! Не говори! — Този път Ричард почти й се развика и гласът му бе дрезгав. Тя се уплаши.
Ненаписаните думи останаха спокойно на повърхността.
Когато Надин заспа, той отиде до бюрото. Погледна към листовете, взе химикал, седна и започна да пише:
„Проблемът да живея с предишната си същност беше славата, която ме обвиваше като мръсна мъгла. През тази слава не можех да видя кой съм. Черна и непроходима, тя ме скриваше от светлината на каквато и да било друга способност, която имах. Видях Анди, свежа и женствена, и я видях като част от тази клопка, част от славата, като някакво социално антитяло, прикрепено към талантите ми. Не можех да се отърва от нея, имах нужда от нея. Тя вървеше пред мен в парка с развяна коса и сладка усмивка. Какво можех да направя, за да се освободя от нея? Тя можеше да ме убеди във всичко, в каквото и настроение да бях. Дори сега. И всички други красавици прилепваха към славата ми като нощни пеперуди.“
Ричард остави нежно химикала и се намръщи на това, което беше написал. Няма да го задраска цялото или да го изхвърли. Сякаш Голдсмит говореше вътре в главата му тези неща и дори ако сега не бяха истина, то скоро щяха да станат.