Кралицата на ангелите
- Автор: Бир Грег
- Серия: Кралицата на ангелите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на ангелите». Краткое содержание книги:
„Кралицата на ангелите“ е не само приковаваща вниманието история, но и задълбочено изследване на човешкия ум. В този чудесен роман Грег Беър ни отвежда в един странен свят от бъдещето, където пробивите в нанотехнологията са променили облика на Земята. Но в същото време авторът се стреми да разбие утвърдените представи за съвършенство, дълг и наказание, като по този начин ни води из лабиринтите на човешката душа.
— Преддверието — каза той. — Бил е прекрасен хотел. Стъкло и стомана, като космически кораб. Но парите течаха към Гребените и хотелът не можа да оцелее, разчитайки само на местните и чуждите студенти. Превърнаха го в религиозно убежище през 2024, но религията банкрутира и оттогава в какви ли ръце не е попадал! Никой не бе и помислял да го прави място за уединение на художниците — хората на изкуството никога не биха могли да имат толкова пари!
Каналът свърши при раздрънканата месингова врата на стар асансьор.
— Безопасен е — каза той. — Последното нещо, което ще разрушим или може би ще го запазим. Съветът още не е решил.
Той натисна един избелял от годините топлочувствителен бутон и вратите се отвориха с трясък.
— Отиваме нагоре — Ърнест се качи след нея. Пристъпваше напред-назад върху износения килим като се хилеше и кършеше ръце.
— Трябва да обещаеш да не казваш!
— Нали вече обещах — обиди се тя.
Той я погледна сериозно.
— Ще видиш нещо изключително, Мери. Затова трябва да пазиш пълна тайна. Моля те, обещай! — Усмивката бе изчезнала от лицето му и той навлажни устните си с език.
— Обещавам — каза тя на човека, с когото беше решила да се обвърже законно. Човек е силен, когато е сам. Обвърже ли се с някого е готов на компромиси.
Той взе ръцете й и ги стисна като отново се усмихваше.
— Студиото ми е на върха. От две седмици вече е готово. Все още е малко топло — остатъчна топлина от наното. Не е много уютно.
— Да вървим — каза тя, като се опитваше да възвърне чувството на привързаност от сутринта. Мери се питаше дали чувствата й я правят уязвима. Задаваше си този въпрос отдавна, но все още смяташе, че може да ги контролира. Мери се сети за първата си среща с Ърнест.
— Тук има светлина — каза той като отваряше вратата на хола. — И толкова много пространство.
Беше преди две години, тъкмо я бяха повишили. Бе отишла на парти в Северен Гребен 1, за да си почине в компанията на един трансформиран мъж, когото беше срещнала на семинар. Бе чула как в дъното на залата Ърнест подхвърля остри забележки към добре облечените художници и мениджърите им в дълги костюми. Тогава той бе по-груб, съзнаваше собствения си блясък и се дразнеше от посредствеността. Притежаваше ловък ум, бе напорист и очарователно груб. Художниците и мениджърите го забавляваха, надсмиваше се над зле прикритото високомерие на подложените на терапия. Докато го слушаше, Мери изобщо не го хареса, но когато по-късно се засякоха на алеята за разходки, той й даде да разбере, че не я смята за една от трансформираните. С момчешка гордост й показа как превръща ръкава на костюма си в каравана, пълна с клоуни и една нанокутия, върху която беше направен портрет от камъчета, който много приличаше на нея. След това бе изразил възхищението си и бе пожелал да се видят след партито. Тя беше отказала, все още помнейки предишната му грубост. Той бе настоял…
Ърнест каза нещо и вратата на студиото се отвори. Мери влезе в широката кръгла стая и отвсякъде се появиха снопове светлина. Замайващи петна описаха широка сянка. В една ниша над тях и зад вратата блестяха допълнителни светлини.
В дъното се виждаше фигурата на легнала гола жена, може би десет метра дълга и шест висока. Издължената й ръка бе протегната към висящ над нея куб, бедрата й бяха дълги, направени от хромови сегменти и блестящ бронз. Коленете бяха сребърни дискове върху бронза, лактите — златни дискове, очите — погребани в гъста сянка. За миг Мери се зачуди дали скулптурата не беше толкова тежка, че да продъни пода.
— Не е тежка. Не е от метал — каза той и от удоволствие затанцува с бърза стъпка. — По-голямата част от скулптурата дори не е тук. Това е единствената следа, която ще ти дам. Продължавай! Разгадай тайната!
— Готова ли е? — поколеба се тя.
— След няколко седмици ще бъде. Предназначена е да бъде харесвана от всекиго поне десет или двадесет години. Винаги да предлага нещо ново. Продължавай! Докосни я!
Мери с неохота доближи скулптурата с наведена глава и стиснати устни. Нямаше представа каква изненада я очаква? Бе виждала достатъчно произведения на Ърнест, за да знае, че видимата форма е само малка част от работата. Тя бързо погледна вляво, нагоре и надолу, надявайки се да зърне прожектори, блясък на лазер, някаква следа. Мери не обичаше изненадите, дори естетическите.
— Няма зъби. Хайде — окуражи я Ърнест. Тя се обърна към него, въздъхна раздразнено и отново впери поглед в тежките клепачи на създанието. Зениците бяха от позлатен античен бронз и я следяха, устните оформяха гигантска усмивка като Мона Лиза, главата, голяма колкото заоблен каменен блок, се наклони вляво и погледна нагоре към нещо, което само тя виждаше върху черната олющена стена. Против волята си Мери също погледна натам. Черни блестящи вълни обливаха стената, небето отгоре бе матовосиво; фина пяна се надигаше като дантела, лачено черна морска сирена се появяваше от вълните с окъпана от лунните лъчи коса.