Кралицата на ангелите
- Автор: Бир Грег
- Серия: Кралицата на ангелите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на ангелите». Краткое содержание книги:
„Кралицата на ангелите“ е не само приковаваща вниманието история, но и задълбочено изследване на човешкия ум. В този чудесен роман Грег Беър ни отвежда в един странен свят от бъдещето, където пробивите в нанотехнологията са променили облика на Земята. Но в същото време авторът се стреми да разбие утвърдените представи за съвършенство, дълг и наказание, като по този начин ни води из лабиринтите на човешката душа.
Сребърната луна кръжеше над полегналата фигура. Сянката на луната потъмня, краищата на лунния диск заблестяха като полиран диамант. Мери и фигурата стояха в живачносивото море, метални вълни се плискаха в краката й. Мери усети някакво дразнение. Затвори очи и видя червени сканиращи лъчи, пресичащи визуалното й поле.
Фигурата се изправи в обширното студио, таванът се издигаше като балдахин над нея. Тя разтвори широко ръце и гласът й проехтя:
— Това са очакваните форми. Онези, които обичаме, нечии дъщери, всички онези, които раждат синове.
Мери видя цяла редица жени в краката на гигантската фигура — видя майка си, лелите си, приятелките от училище, жени от книгите, жени-легенди: Елена от Троя, Маргарет Сангър, Мерелин Монро, Бети Фридън, Ан Дитъринг. Всички те, събрани заедно, представляваха превъплъщение на женствеността. Редицата завършваше с трансформираната жена, която бе срещнала в полицейската централа — Сандра Аухоух. Мери се дръпна назад, за да погледне майка си отново, видя лицето — строго и неодобряващо и след това смекчено, подмладено. Майка й, такава каквато за първи път я бе видяла, идеализирала, когато Майка й бе всичко. Преди дългите години на неодобрение и най-накрая омраза и отдръпване. Мъка стисна гърлото й и очите й се напълниха, но тя не обвиняваше Ърнест, защото сега изцяло преживяваше всичко, като насън. Мери затвори очи и видя още червени линии. Какво представляваха те?
Видя себе си, такава, каквато бе преди трансформацията. Беше облечена в дълъг халат, повдигнат високо от лявата страна и разкриващ късите й крака. Лицето й бе бадемово кафяво с плосък нос, големи очи, гледащи въпросително нагоре, лицето на Майка с устата на Татко. Ърнест не знаеше нищо за това време и със сигурност нямаше снимка на майка й. Такива сканиращи линии бе виждала и преди при тренировките в полицията.
Редицата от образи избледня и централната фигура заблестя с топла като при изгрев оранжева светлина, повдигна и двете си ръце, сега покрити със сребърни пера. Една ивица от лава от вагината прозираше под халата като нощна мъгла, очите се затваряха, лицето се издължаваше, крила като на Девата се появиха и затрептяха на раменете й.
При полицейските тренировки с модифицирана адска корона: това бяха предупредителните сигнали за сканиране на мозъка, използвано от Селекторите преди изтезаване чрез повторение на мъчителни спомени.
— Ърнест! — изпищя тя. — Какво правиш?
Фигурата колапсира в първоначалната си полегнала поза и Ърнест застана до Мери като се опитваше да хване ръката й, но тя се отдръпна от него.
— Откъде я взе? — попита тя гневно.
— Какво има? Нараних ли те?
— Откъде взе адската корона?
— Това не е… Как разбра?
— Господи ти си купил адска корона!
— Не е адска корона. Променена е, не може да нарани никого. Тя просто сканира и позволява да бъдат избирани запаметените образи. Пригодена е за приятни, важни спомени.
— За Бога, Ърнест, това е незаконно. Трябва да е стар модел, но въпреки това е незаконен.
— Използвам само рамката, ако говорим технически. Стар модел е, точно така. Имитира най-обикновено сънуване. Не е по-лошо от това, което можеш да купиш в магазин за играчки.
— Сканиращи лъчове опипващи мозъка, Ърнест! Исусе! Откъде го взе?
— Но това е изкуство, безвредно е.
— Повикал ли си терапевт за сертификат, Ърнест?
Той се сепна от сарказма й и мигна.
— Не, Господи, не, разбира се, че не. Но аз съм го изследвал и изпробвал върху себе си с месеци.
— От Селектор ли го купи?
— Ексселекторите. Дефекторите.
— Още странни контакти? — Тонът й стана горчив. Вътрешният й стремеж към предпазливост сега тържествуваше и искаше да удари Ърнест. Той не й помогна много като се изпоти и взе да заеква, а красивото му кафяво лице помръкна сред многобройните цветни петна и трептящи лазери. Фигурата лежеше безчувствена, неподвижна.
— Не е така, Мери. Ако знаех, че така ще реагираш, никога нямаше да ти го покажа.
— Притежанието на адски корони е углавно престъпление, Ърнест. Какво означава обещанието ми, след като мога да загубя положението си, да бъда насилствено подложена на терапия и отстранена от полицията? Що за идиот си, за да ме поставиш в това положение?
Ърнест се отказа от опитите си да й обясни, раменете му се отпуснаха. Той поклати глава.