Кралицата на ангелите
- Автор: Бир Грег
- Серия: Кралицата на ангелите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на ангелите». Краткое содержание книги:
„Кралицата на ангелите“ е не само приковаваща вниманието история, но и задълбочено изследване на човешкия ум. В този чудесен роман Грег Беър ни отвежда в един странен свят от бъдещето, където пробивите в нанотехнологията са променили облика на Земята. Но в същото време авторът се стреми да разбие утвърдените представи за съвършенство, дълг и наказание, като по този начин ни води из лабиринтите на човешката душа.
— Не знаех — каза меко той. — Съжалявам.
— Мисля, че няма да се оправя сама до изхода — каза Мери. Гневът премина в отвращение. — Моля те, изведи ме навън!
— Лимузината ще ни закара обратно.
— Не и с теб. Моля те, Ърнест!
— Мери, какво става? — вдигна рамене той. — Това не е нищо. Безвредно е. При тези обстоятелства законът е смешен.
Тя отблъсна размаханите му ръце и бързо отиде до вратата.
— Изведи ме оттук!
Той я последва, с чело набръчкано от болка и гняв.
— Никого не съм наранил! Това никога никого няма да нарани! Какво ще направиш? Ще го докладваш?
— А ти какво смяташ да направиш — да го продадеш на някой любител на изкуството? Да притежаваш адска корона, с която да те хванат?
— Не е за продан. За изложение, за реклама, никога няма да напусне тази сграда, това студио, не може.
— Платил си на Селекторите… Помагал си на хора да нарушат закона. Аз не мога… — тя затвори очи и отвори уста, разтърси главата си. Стисна зъби да не се разплаче.
Ърнест се извъртя, повдигна юмруци във въздуха и изкрещя от безсилие:
— Тогава върви и кажи на проклетите си колеги! Върви! Защо ми причиняваш това?
Той спря, гърдите му се надигаха и спускаха, очите му изведнъж станаха нежни. Притисна ръцете си една към друга.
— Извинявам се — меко каза той. — Направих грешка, а не исках да е така. Нараних те.
Сега вече Мери не можа да спре сълзите си.
Ърнест инструктира иконома на етажа да повика такси.
— Остави! — каза тя. — Ще взема полицейския минибус.
— Добре — съгласи се Ърнест.
Битката продължи твърде дълго, Джон. Всички знаят кой съм аз освен мен. Не харесвам самоневежеството си. Чувствам, че повяхвам ден след ден. Преследван съм. Ако скоро не разбера кой съм, ще бъда намерен убит. Една игра! Тази игра играя в главата си всеки ден, за да накарам думите да излизат, но тя все по-малко и все по-рядко действа, а това може да означава, че е истина.
29
Мартин прекара сутринта и ранния следобед в определената му стая в имението на Албигони. Изследваше писмените работи на Голдсмит и не желаеше да ходи където и да е, освен ако не го повикат. Тази неохота се изпари към 13:30. Той се облече, огледа се в огледалото и излезе.
Влезе в дългата празна трапезария, впечатлен от тишината. Слънцето проблясваше чисто и ясно през напрашените високи прозорци. Мартин разгледа огромните дъбови греди, намръщи се, поразмота се из голямата механизирана кухня, оглеждайки се като дете в приказен замък.
В кабинета се натъкна на Ласкал. Той седеше мрачно пред един слейт и четеше.
— Къде е Албигони? — попита Мартин.
— В семейната стая — надолу по коридора, край входа и после вляво, нагоре на полуетажа вдясно, втората врата.
— Сам ли е?
Ласкал кимна. Дори за момент не отмести поглед от екрана. Мартин се повъртя, потрепна и последва инструкциите му.
Албигони, клекнал пред висока коледна елха, увиваше пакети, пръснати около нея. Когато Мартин влезе, той погледна нагоре и съзнателно започна да размества пакетите.
— Преча ли? — попита Мартин.
— Не. Ние вече… свършихме всичко това — той посочи към елхата и пакетите. — Вече. Тя обичаше Коледа. Бети-Ан. Напомня ми за времето, когато беше малко момиче. Винаги имахме коледни елхи.
Мартин го погледна ококорен. Албигони леко се изправи, като някое летаргично лениво животно или изморена горила.
— Когато приключим с погребението ще раздадем пакетите за благотворителност. Тя не ни изпрати своите… все още не ги е донесла.
— Съжалявам — каза Мартин.
— Скръбта си е само моя.
— Понякога разрешаването на даден проблем потиска болката.
— Не се тревожи за болката ми — каза Албигони. — Мисли за проблема.
Той мина покрай Мартин и се обърна. Бръчките по лицето му задълбочаваха мрачното изражение.
— Прави, каквото искаш. Има басейн и гимнастически салон. Библиотеката, разбира се. Литвид удобства. Вероятно Пол вече ти е казал.
— Да, така е.
— Утре ще се срещнем в Ла Хола. Направил си списък, маршрут…
Мартин кимна:
— Физически преглед на Голдсмит и мозъчен скенер, а после ще изучавам резултатите.
— Наел съм най-добрите невролози да свършат всичко това. Карол ни даде няколко имена… дискретно, професионално. Ще имаш всичко, от което се нуждаеш.
— Уверен съм — кимна Мартин. — Какви награди ще получат невролозите на Карол? Какво ще им кажете?
Албигони вдигна поглед, за да срещне очите на Мартин.
— Честно казано, г-н Бърк, точно сега мисля, че нищо от това, което се готвим да извършим няма смисъл. Но така или иначе ще го направим. — Той напусна стаята. На Мартин се стори, че коледната елха стои зад него като дух. Тъмни дъбови и кленови мебели; загубени гори.