Война на световете
- Автор: Уэллс Герберт Джордж
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Война на световете». Краткое содержание книги:
— Не е изключено марсианците да направят някои от тях свои любимци, да ги научат да правят разни фокуси… кой знае?… да се разчувствуват за някое момченце, което пораснало и трябвало да бъде убито. А някои може да обучат да ходят на лов за хора.
— Не! — възкликнах аз. — Това е невъзможно! Никое човешко същество…
— Има ли смисъл да се самозалъгваме? — прекъсна ме артилеристът. — Има хора, които ще го правят с удоволствие. Глупаво е да твърдим, че не е така!
Аз отстъпих пред убедителния му отпор.
— Ако подгонят мене… — започна той. — Да имат късмет да подгонят мене! — И изпадна в мрачно размишление.
Седях и обмислях тези неща. Не можех да намеря никакво възражение против доводите на този човек. В дните преди нахлуването никой не би оспорил моето умствено превъзходство над него: аз — опитен и признат писател по философските въпроси, а той — прост войник; и все пак той беше вече формулирал едно положение, което аз още почти не бях схванал.
— Какво ще правите? — най-после попитах аз. — Какви са вашите планове?
Артилеристът се подвоуми.
— Е, ето как стои работата — заговори той. — Какво трябва да направим ли? Трябва да измислим такъв начин на живот, че хората да могат да живеят и да се размножават, и да са достатъчно защитени, за да отглеждат деца. Да… чакайте малко, сега ще ви обясня по-ясно . какво трябва да се направи според мен. Опитомените ще си живеят както всички питомни животни: след няколко поколения те ще се превърнат в едри, красиви, охранени, тъпоумни… добичета! За нас, които ще останем на свобода, ще има само една опасност: да подивеем, да се изродим в нещо като големи диви плъхове… Виждате ли, аз имам предвид, че ще трябва да живеем под земята. Мислех си за канализацията. Разбира се, който не познава каналите, си представя ужасни неща; но каналите под Лондон са се проточили с мили и мили… със стотици мили… Стига да повали няколко дена и както в Лондон няма хора, те ще станат чистички и хубави. Главните канали са достатъчно големи и проветриви и за най-придирчивите. Пък има и изби, подземия, складове, откъдето може да се прокарат тайни ходове до каналите. Ами железопътните тунели и подземната железница, а? Започвате ли да разбирате? И ние ще образуваме банда от яки мъже с остър ум. Няма да прибираме всякакъв измет. Слабаците ще гоним вън.
— Както искахте да прогоните мене?
— Ами… аз преговарях, нали?
— Няма да се караме за това. Продължавайте.
— Който остане, ще се подчинява на заповедите. Ще ни трябват и яки жени с остър ум — майки и възпитателки. Никакви превзети дамички, никакво въртене на очи! Не можем да приемаме слабаци и глупаци. Животът става пак тежък и всички, от които няма полза, които са бреме и не слушат, трябва да умрат. Налага се да умрат. Би трябвало да искат да умрат. В края на краищата то е един вид непочтено — да живееш и да влошаваш расата. Пък те и не ще могат да бъдат щастливи. Освен това смъртта съвсем не е толкова страшна; лоша я прави само страхът. И ние ще се събираме по всички тези места. Ще се ширим в Лондон. А може би ще имаме възможност да слагаме постове и да излизаме на открито, когато марсианците ги няма. Да играем на крикет може би. Ето как ще спасим човешкия род. Е? Нали е възможно? Но да спасим човешкия род е нищо само по себе си! Както казах, това значи само да се превърнем в плъхове. Важното е да запазим и да разширим знанията си. Точно за това трябват хора като вас. Има книги, има модели. Трябва да направим големи сигурни скривалища дълбоко под земята и да съберем колкото можем повече книги; не романчета и поетични дрънканици, а идеи, научни книги. Ето за кое ще дотрябват хора като вас. Трябва да отидем в Британския музей и да подберем всички такива книги. Особено много трябва да поддържаме нашата наука — да научаваме още повече. Трябва да следим тия марсианци. Някои ще трябва да отидат като шпиони. Когато всичко се уреди, може да отида и аз. Ще се оставя да ме хванат, искам да кажа. А най-важното нещо е да не закачаме марсианците. Дори да не крадем. Ако им се изпречим на пътя, да се махаме. Трябва да им покажем, че нямаме никакви лоши намерения. Да, така е. Те са разумни същества и няма да ни гонят, ако имат всичко каквото им трябва и ни смятат за безвредни гадинки.