Война на световете
- Автор: Уэллс Герберт Джордж
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Война на световете». Краткое содержание книги:
— Не са започнали! — възкликнах аз.
— Да, не са започнали. Всичко, което се е случило досега, е станало, защото не бяхме достатъчно разумни да стоим мирно, додявахме им с нашите оръдия и други такива глупости. Загубихме ума и дума и хукнахме на тълпи там, където опасността съвсем не беше по-малка. Те още не искат да ни тревожат. Те си гледат своята работа: правят всичко, каквото не са могли да донесат със себе си, и подготвят нещата за пристигането на останалите си другари. Много възможно е цилиндрите да са спрели да идват за малко тъкмо поради това, от страх да не паднат върху своите, които са вече тука. И вместо да се мятаме насам-натам като слепи и да се вайкаме или да трупаме динамит с надеждата да ги хвърлим във въздуха, трябва да се нагодим към новото положение на нещата. Ето как я виждам аз тая работа. Не е съвсем това, което човек желае за своя род, но отговаря донякъде на изискванията на момента. А тъкмо това е принципът, според който съм действувал. Градове, народи, цивилизация, прогрес — край на всичко това! Тази игра е свършена. Ние сме бити.
— Но ако е така, за какво ще живеем?
Артилеристът продължително ме изгледа.
— Сега вече горе-долу един милион години няма да има никакви концерти; няма да има никаква Кралска академия на изкуствата, никакви приятни вечери по ресторантите. Ако не можете без развлечения, смятам, че сте загубили играта. Ако имате салонни маниери или не обичате да ядете грах с ножа, или да говорите като простите хора, по-добре ще е да се откажете от всичко това. То вече няма да ви трябва.
— Искате да кажете…
— Искам да кажа, че хора като мен ще продължават да живеят… зарад продължаването на рода. Казвам ви, аз съм твърдо решил да остана жив. И ако не се лъжа, скоро и вие ще покажете колко струвате. Ние няма да се оставим да ни затрият. Нито пък имам намерение да се оставя да ме хванат, да ме опитомят и угоят като някой едър вол. Уф! Само си представете тия кафяви гадини!
— Да не искате да кажете…
— Точно така. Ще продължавам да живея. Под тяхно владичество. Аз съм го обмислил, направил съм си сметката. Ние, хората, сме бити. Ние нямаме достатъчно знания. Трябва да се учим, за да имаме надежда да победим. И трябва да живеем и да останем независими, докато се учим. Разбрахте ли? Ето какво трябва да се прави!
Аз го гледах изумен, дълбоко развълнуван от решителността на този човек.
— Боже мой! — възкликнах аз. — Вие сте истински мъж! — И му стиснах ръката.
— Е? — каза той с блеснали очи. — Добре съм го намислил, а?
— Продължавайте — подканих го аз.
— Така, тези, които не искат да бъдат заловени, трябва да се приготвят. Аз се готвя. Помнете: не всички между нас са способни да се превърнат в диви зверове, а това е, каквото ни чака. Затова ви наблюдавах. Имах си съмнения. Вие сте слаб. Аз не знаех, че това сте вие, разбирате ли, нито как сте били погребан. Всички тези, този род хора, които са живели в тия къщи, и всичките, проклети писарушки, които са живели нататък, не стават за нищо. Те нямат дух, те не знаят какво е горди мечти и горди въжделения, а всеки, който не познава нито едното, нито другото — боже мой! — та той е пълен със страхове и опасения! Те само бързаха презглава на работа — виждал съм ги със стотици: с парче хляб за закуска в ръка тичат, запъхтени и запенени, да хванат местния влак, за който им важат картите, от страх да не ги уволнят, ако закъснеят; работят, занимават се с неща, които ги е страх да си дадат труда да разберат! Бързат презглава у дома от страх, че няма да стигнат навреме за вечеря; седят си у дома след вечеря, защото ги е страх от задните улици, и спят с жени, които са взели не защото са ги искали, а защото са имали малко парички, които създават известна сигурност в нещастното им краткотрайно съществуване на тоя свят. Имат си застраховка за живот и някаква сумичка в банка, от страх да не ги сполети някое нещастие. А в неделя — страх от задгробния живот. Като че ли адът е бил създаден за зайчета! Е, за такива марсианците ще бъдат истински избавители. Хубави просторни клетки, питателна храна, грижливо гледане, никакви тревоги. Като се полутат една седмица из ниви и полета с празни стомаси, сами ще дойдат и с радост ще се оставят да ги хванат. Ще мине малко време и те ще са съвсем доволни. Ще се чудят какво ли са правили хората, преди да има марсианци, които да се грижат за тях. Всичките тия гуляйджии, женкари и поети — мога да си ги представя! Мога да си ги представя — повтори той с нещо като мрачно злорадство. — Тогава ще го ударят на чувства и религия! Има стотици неща, които съм виждал с очите си и които започнаха да ми стават ясни едва от няколко дена насам. Множество хора ще приемат новото положение като нещо редно — ще тлъстеят и ще глупеят; множество други ще се измъчват от неясно чувство, че всичко това е погрешно, че би трябвало да направят нещо. А винаги, когато се стигне до положение много хора да почувствуват, че би трябвало да направят нещо, слабите и онези, които губят сили от прекалено сложно мислене, винаги изкалъпват някоя мързеливска религия, много смирена и много възвишена, и се подчиняват на гоненията и волята божия. Сигурно сте го виждали и вие същото. Това е сила, която се крие в буря от страхове, сила от опаката й страна. В тези клетки не ще можеш да се разминеш от псалми, химни и благочестие. А други, които, не са чак толкова прости, ще го ударят на… — какво му викаха? — еротика. Той замълча.