Гневът на хидрогите
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на хидрогите». Краткое содержание книги:
Свендсен кимна.
— Ханзейските кибернетици са в застой по отношение на развитието на нашите компита. Нямаме съществени усъвършенствания от поколения. А тези кликиски роботи са просъществували хиляди години без никакъв упадък.
Крал Питър се опита да охлади увлечеността им.
— Никакъв упадък ли, господа? Нито един кликиски робот не помни какво се е случило с техните създатели. Бих казал, че всеобщата амнезия е сама по себе си известен упадък, не мислите ли?
Автоматизираната лаборатория под тях бе оформена едновременно като ремонтна лаборатория и операционна зала. Покрай стените на осмоъгълната зала бяха подредени огромен брой стойки с аналитични и диагностични прибори. Централната площадка представляваше подсилена хирургическа маса, за да издържи туловището на Джоракс.
Силно въоръжени дворцови стражи и специално назначени командоси със сребърни барети на ЗВС охраняваха покрай стените и пред вратите на залата — бяха инструктирани за потенциалната опасност и бяха нащрек за всяка евентуална заплаха.
Макар кликиският робот да се извисяваше над човешки ръст, той не направи никакъв заплашителен жест, когато завъртя плоската си геометрична глава, за да огледа подредените за дисекцията прибори. Шарнирните му ръце бяха присвити в елипсоидната му черупка.
— Не се страхувайте. Дезактивирал съм самозащитните си системи и ви гарантирам абсолютно сътрудничество.
„Винаги внимавай с някой, който казва: «Не се страхувай»“, помисли си Питър. Същият този робот бе унищожил доктор Уилям Андекър „по случайност“. Стражата остана нащрек.
Екипът от кибернетици се въоръжи с лазерни фрези и диамантени триони, фини сонди и всевъзможни други прецизни прибори.
— По-добре да започваме — каза главният изследовател. — Джоракс, ако нямаш нищо против да полегнеш тук, ще ни е по-удобно.
Питър се намръщи — съмняваше се, че роботът изпитва особено желание да улесни процедурата по разглобяването. Но Джоракс изглеждаше съвършено добронамерен и дори старателен.
„Защо го прави? Каква е истинската причина?“
Базил Венцеслас бе толкова възбуден от очакваните технологически предимства, че взе предложението на роботите за чиста монета. Но за Питър кликиските машини бяха такава загадка, че прилагането на стандартите на човешкия алтруизъм не му изглеждаше твърде подходящо.
Роботът се наклони бавно назад и се отпусна върху лабораторната платформа. Приличаше на напръскана с отрова огромна хлебарка. Питър се запита дали древната машина може да изпитва страх или болка.
В залата неочаквано настъпи суматоха. Дворцовите стражи се опитваха да препречат пътя на два кликиски робота, последвали Джоракс. Една от сребърните барети размаха оръжието си към бръмбароподобните машини.
— Върнете се. Нямате право да влизате тук.
— Искаме да асистираме — каза единият.
— И ние сме любознателни — добави другият. — Можем да споделим своето самопознание.
— Това не е част от уговорката — каза сякаш на себе си Питър.
Палаву и Свендсен се засъвещаваха.
— Всъщност не би било зле да са тук, ваше величество. Спомнете си, че тяхната цивилизация е създала технологията на кликиския факел. Никой от нас не знае какво точно правим.
Питър присви очи. „Аз също.“
— Това не е твърде успокоително. Не е ли изненадващо, че изникнаха още два кликиски робота без никакво предупреждение? Мислех, че във всеки отделен момент на земята има само десетина от тях?
— Плюс-минус, ваше величество — отвърна Свендсен. — Предполагам, че Джоракс им е сигнализирал. Трябваше да го очакваме.
— Ако това ви успокоява донякъде, ваше величество — добави тихо Палаву, забелязал колебанието на краля, — тези прозрачни стени са напълно бомбоустойчиви. Никакъв енергиен импулс или дори цяла експлозия на изследвания обект не би могла да ви нарани.
Питър, който имаше по-съществени тревоги, заговори по високоговорителя:
— Добре, пуснете ги да наблюдават и асистират при условие, че напълно дезактивират защитните си системи.
Джоракс и другите два робота зажужаха на зашифрования си език. Единият от новодошлите каза:
— Това ще ни направи уязвими в случай, че вашите войници и стражи решат да дисектират и нас.
Питър не изпитваше никакво съчувствие към тях.