Ключът на познанието
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на познанието». Краткое содержание книги:
Този път в центъра на събитията е младата и интелигентна библиотекарка Дейна Стийл. Докато са опитва да открие пътя към своя ключ, тя са присъединява към начинанието на двете си приятелки да създадат комплекс, в който посетителите ще могат да се отбият в салона за красота на Зоуи, да си харесат книга от книжарницата на Дейна и да се полюбуват на картините в галерията на Малъри.
Задачата на Дейна не се улеснява ни най-малко от появата на първата й любов — писателя на трилъри Джордън Хоук, който преди години я е изоставил, за да търси слава в Ню Йорк. Дейна бавно осъзнава, че чувствата й са все така живи, а Джордън е неразривно свързан с необикновеното й търсене…
Ударът тласна Джордън няколко крачки назад и го повали на земята. Усети вкус на кръв в устата си и я изплю върху смачканите цветя, преди да се изправи. Лицето на Кейн издаваше и нещо друго освен сила. Беше ярост. А там, където има гняв, има и слабост.
— Дим и огледала. Нямаш смелост да се биеш като мъж. С юмруци. Само един рунд, копеле. Един рунд, по моите правила.
— По твоите правила? Ти нямаш право да определяш правилата тук. Ще ти покажа какво е да изпиташ болка.
В кожата на гърдите му се впиха ледени нокти, остри като бръсначи. Неописуемата агония го накара да падне на колене и от гърлото му се изтръгна вик, който не можа да сдържи.
— Молѝ! — подкани го Кейн с пъклено задоволство. — Молѝ за милост. Пълзи, за да я получиш.
Със сетни сили, Джордън вдигна глава и срещна очите му.
— Върви на…
Погледът му се премрежи. Нечий глас надвика бученето в ушите му и топла вълна разсея ужасяващия студ.
В съзнанието му прозвуча яростният вик на Кейн:
— Не съм свършил!
Джордън изпадна в безсъзнание.
— Джордън! О, господи, Джордън, съвземи се.
Струваше му се, че се намира на кораб сред бурно море. Предполагаше, че би могъл да се удави. Усещаше парене в гърдите и пулсираща болка в слепоочията. Но някой се опитваше да го свести, притискайки топли устни към неговите. Връщаше го към живота, независимо дали той иска или не.
Но какъв бе този оглушителен кучешки лай в открито море?
Примигна и втренчи поглед в Дейна.
Образът й бе блед, като през замъглено стъкло, но изпита радост, когато я видя. Прокарваше трепереща ръка по лицето му, заровила пръстите на другата в косите му, притискаше го към себе си и го разтърсваше.
През затворената врата на спалнята се чуваше лаят на Мо, който драскаше по касата.
— Какво става, по дяволите? — глуповато промълви той и я накара да се засмее.
— Свести се. Най-сетне се свести — В гърдите й сякаш се надигаше истерия. — Устните ти са разкървавени, имаш рана на гърдите и си толкова студен.
— Почакай.
Не се опита да помръдне. Все още не се осмеляваше, защото при съвсем леко завъртане на главата усети вълна на болка и световъртеж.
Но гледката му донесе невероятно облекчение. Намираше се в спалнята на Дейна, изтегнат на леглото й, или по-скоро проснат върху скута й, и тя го притискаше към гърдите си, сякаш люлее бебе.
Ако не се чувстваше като прегазен от камион, би било доста приятно.
— Сънувах.
— Не. — Дейна потърка буза в неговата. — Не си сънувал.
— Отначало… или може би не. Дългучке, намира ли ти се някакво уиски? Трябва да пийна.
— Имам бутилка „Падис“.
— Давам хиляда долара за три пръста „Падис“.
— Продадено. — Смехът й прозвуча почти като ридание и не му донесе утеха. — Стой тук, не се движи. Ще го донеса. Трябва да се завиеш. Трепериш. — Придърпа завивката над него и го уви като в пашкул. — О, господи.
Самата тя потръпна, когато допря челото си до неговото.
— Две хиляди, ако се върнеш след по-малко от четиридесет и пет секунди.
Дейна побягна от стаята и когато я проследи с поглед, Джордън реши, че навярно не е толкова зле, щом може да оцени красотата на голото й тяло в движение.
Миг по-късно Мо скочи върху леглото и утрои всички болки в тялото му. Той понечи да изругае, но издаде само въздишка на примирение, когато кучето тихо изръмжа, подуши чаршафите и облиза лицето му.
— Да, това ще ни даде добър урок да не затваряме вратата на спалнята само защото искаме да правим секс насаме.
Мо изскимтя, побутна рамото му с нос, направи три безуспешни опита да догони опашката си и седна до него.
Дейна дотича обратно е бутилка в едната ръка и чаша в другата. След като наля значително повече от три пръста уиски, плъзна ръка зад тила му и доближи чашата до устните му.
— Благодаря, мога да се справя и сам.
— Добре.
Въпреки това тя внимателно отпусна гърба му на възглавницата, преди да повдигне бутилката и да отпие глътка направо от нея.
Предположи, че топлината веднага е достигнала до стомаха на Джордън, както загря нейния. Най-сетне по-спокойна, стана, за да се загърне с халат.
— Трябва ли да обличаш това? Харесва ми да те гледам.
Не искаше да му казва, че кожата й е настръхнала като натъркана с лед.
— Не биваше да заключваме кучето отвън.
— Да, с Мо тъкмо обсъждахме това. — Джордън сложи ръка върху широкия му гръб. — Той ли те събуди?
— Да, както и твоите викове. — Дейна отново потръпна и седна на ръба на леглото. — Джордън, гърдите ти.
— Какво?
Повдигна завивката и надникна отдолу. Имаше пет драскотини, като от нокти, точно върху сърцето. Изглеждаха плитки, и слава богу, но обилно кървяха и бяха ужасно болезнени.