Безсмъртие в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Безсмъртие в смъртта». Краткое содержание книги:
Видя как очите му помътняха, след секунди тялото му се сгърчи в неописуем оргазъм. Засмя се и победоносно заяви:
— Отново спечелих.
— Господи! — Той с усилие вдигна ръце и я прегърна. Чувстваше се напълно безсилен, срамуваше се, че е загубил контрол, но същевременно изпитваше странно опиянение. — Не знам дали да ти се извиня или да ти благодаря.
— Не бързай. Още не съм свършила.
Идваше му да се изсмее, но Ив вече страстно го целуваше по шията и караше морното му тяло да тръпне.
— Скъпа, дай ми няколко минути отдих.
— Не! — възкликна тя, опиянена от удоволствие и от чувството на превъзходство. — Само се подчинявай!
Яхна го и свали ризата си. Без да откъсва поглед от лицето му, прокара ръце по тялото си, докосна гърдите си. Рурк я гледаше като хипнотизиран. Тя се усмихна, хвана ръцете му и го накара да я прегърне. Въздъхна и затвори очи.
Макар вече да познаваше допира на дланите му, всеки път изпитваше различно усещане, различна възбуда. Пръстите му я докосваха така, както музикант докосва струни, дразнеха зърната, й, докато пламнат и Ив изпадна в пламенна страст.
Като усети желанието му, тя се изви назад и Рурк покри с устни центъра на страстта й. Ив обхвана главата му с длани и напълно се отдаде на усещанията — докосването на устните му, което бе ту нежно, ту брутално, на силните му пръсти, вкопчени в бедрата й, на странния аромат на пот и секс. А когато Рурк отново я целуна, тя усети невероятния вкус на необуздана похот.
Рязко се отдръпна и той изстена. Бързо стана и почувства, че краката й треперят, а тялото й сякаш бе натежало. Не бе необходимо да обяснява на Рурк, че никога преди това не е изживявала подобно нещо. Той вече знаеше истината. Също както Ив знаеше, че с нея Рурк изпитва по-голямо щастие и наслада, отколкото с която и да е друга жена.
Стоеше изправена пред него и вече не се стараеше да се овладее, вече не се смущаваше, че цялото й тяло се разтърсва от страст. Захвърли обувките си, разкопча джинсите си и те се смъкнаха в краката й.
Цялата пламна, когато Рурк я огледа от глава до пети, после отново впери очи в лицето й. Никога не се беше замисляла дали притежава красиви форми. Професията й изискваше тялото й да бъде силно и гъвкаво. Но Рурк й даде да разбере, че е прекрасна, че се възхищава от нея. Тя потръпна, коленичи до него, наведе се, целуна го по устните и почувства неописуемо удоволствие от допира.
— Все още командвам аз — прошепна и се изправи.
Рурк се усмихна, без да откъсва очи от нейните.
— Прави с мен каквото пожелаеш.
Тя предпазливо се отпусна върху него, така че проникването му да е мъчително бавно. Когато го почувства дълбоко в себе си, тялото й се разтърси от първия оргазъм. От гърдите й се изтръгна стон, тя се изви назад. Сетне отново се приведе, сграбчи ръцете му и ритмично се задвижи, сякаш яздеше.
В съзнанието й избухнаха хиляди звезди, кръвта запулсира във вените й. Зад притворените й клепачи лудешки затанцуваха пъстроцветни багри. Не усещаше нищо, освен тялото на Рурк, на което сякаш не можеше да се насити. Достигаше връхната точка и когато й се струваше, че не би могла да понесе подобно върховно удоволствие, следваше нова кулминация. Най-сетне страстта й позатихна и тя изтощено се изтегна върху Рурк. Отпусна глава на гърдите му и зачака обзелото я безумие да премине.
— Ив.
— Какво?
— Сега е мой ред.
Младата жена неразбиращо премигна, когато той я обърна по гръб. Внезапно осъзна, че не е изпитал върховната наслада.
— Помислих, че ти… че ние…
— Само ти — промърмори Рурк и видя изражението й, подсказващо едновременно изненада и удоволствие. — А сега ми се подчинявай.
Тя понечи да се засмее, но от гърдите й се изтръгна стон.
— Има опасност да умрем, ако продължаваме в същия дух.
— Струва си риска. Не, не затваряй очи. Гледай ме. — Когато ускори ритъма, видя как очите й помътняват, дочу задавения й вик, щом проникна още по-дълбоко в нея.
След миг се вкопчиха един в друг, ръцете й търсеха опора, а Рурк все по-безмилостно я обладаваше. Очите й се премрежиха. Той впи устни в нейните и заглуши писъка й.
Все още лежаха вкопчени като двама боксьори, изпаднали в нокдаун, и се опитваха да си поемат въздух. Рурк пръв се освободи и се изтегна до нея. Макар гърдата й да бе на сантиметри от устните му, той установи, че няма сила да се възползва от това.
— Не усещам пръстите на ръцете, нито на краката си! — възкликна Ив. — Да нямам някакво счупване.
С огромно усилие Рурк се отдръпна.
— Сега по-добре ли си?
Тя се опита да си поеме въздух.
— Така ми се струва.
— Причиних ли ти болка?