Потъването на Япония
- Автор: Комацу Сакьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елза Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Потъването на Япония». Краткое содержание книги:
Най-после, четиридесет и осем часа след свикването на извънредната комисия на парламента, се достигна до кворум. Депутатите, които се бяха завърнали по родните си места през лятната почивка, трудно се придвижиха към столицата, тъй като летището Ханеда не работеше, а някои от главните шосейни артерии бяха разрушени. Сред депутатите, които бяха в столицата, някои бяха загинали, а други изчезнали безследно. Кметът на столицата беше тежко ранен, поради което неговите задължения временно бе поел заместникът му.
Заедно с обявяването на извънредно положение и въвеждането на закона „За оказване помощ на пострадалите“, парламентът прие закон за създаване на Извънреден комитет за вземане на мерки против последствията от второто земетресение в Канто, в който влизаха както представители на правителствената, така и на опозиционните партии. Беше образуван Съвет за бързо възстановяване на столицата от представители на Токио, пострадалите префектури и членове на Комитета по подобряване на живота в столицата.
Пустотата и затишието постепенно бяха изместени от делничното оживление. И изведнъж се видя колко силно бе пострадал механизмът на големия град. Над оцелелите в столицата близо осем милиона жители, една четвърт от които беше останала без подслон, надвисна опасност от недостиг на продоволствие.
В двадесет и три стари района на столицата изобщо не можеше да се възстанови водопроводната мрежа, водата се доставяше с цистерни. Започнаха да не достигат медикаменти, за милион ранени нямаше болнични легла. Поради цунами и пожари токийската електромрежа загуби седемдесет процента от свръхмощните си електроцентрали в крайбрежния район.
Когато настанеше нощ, гигантска черна пелена се спускаше над централната част на Токио. Електричеството светеше само в обществените сгради и тук-там, където се ремонтираха пътищата.
Хладилниците на Шибаура и Шинагава, както и централният пазар бяха разрушени напълно, поради което се затрудни снабдяването на столицата с пресни хранителни продукти. Пристанищата не функционираха, върху морската повърхност се появи нефт, много плаващи предмети и корабоплаването стана опасно. Голяма част от превозите се извършваха по суша, но главните железопътни и шосейни магистрали бяха разрушени, затова в употреба влязоха някои от старите пътища и железопътни линии.
Правителството издаде извънреден указ за контрол над цените. Но въпреки това в цялата страна почти мигновено поскъпнаха консервите, оризът, хлябът, подправките, медикаментите и строителните материали. От пазара започнаха да изчезват стоки.
4
Онодера, Юкинага и Наката, като преминаха предния двор на парламента, осеян с палатки, в които се помещаваха редакциите на вестниците, и фургони на телевизионните компании, показаха на полицая на главния вход пропуска си и поеха към министерството на финансите. Правителствените учреждения, съсредоточени в центъра на улиците Нагата-чо и Касами-гасеки, почти не бяха пострадали. Само по стените на някои къщи се бяха появили пукнатини и тук-там имаше разбити тротоари.
— Е, какво да правим? — попита Онодера. — Да се отбием ли в канцеларията на премиер-министъра? Може би Ямадзаки е там?
— Дали ще отидем, или не, не е важно, но ми се струва, че нашият план „Д“ увисна във въздуха — каза Юкинага с пресипнал глас. — Сега на никого не му е до нас. Във всички учреждения е стълпотворение. Естествено необходими са спешни мерки…
— Все едно, нека да надникнем — предложи Наката. — Може би от „Йошино“ има някакво съобщение.
Когато завиваха зад ъгъла, те едва не се сблъскаха с бавно вървящия насреща им Ямадзаки. Дребничкият Ямадзаки сякаш бе станал още по-малък. За тези дни той като че ли беше изсъхнал и остарял. Небръснатите му бузи бяха хлътнали, около очите му имаше кръгове, а върху оловносивото му лице бе легнала умора.
— А-а — Ямадзаки ги погледна с мътен, безжизнен поглед, — къде е Тадокоро-сенсей?…
— Все още упорито чака в парламента — отвърна Онодера. — А какъв смисъл има?! Колкото и да чака, дори до секретаря няма да се добере. Обяснихме му, че при това положение не ще можем да се срещнем с премиера, но той не иска и да чуе.
— Идваме тук, близо десет дни чакаме — сви рамене Наката.
— Между впрочем, намери ли се Ясукава-кун?
Ямадзаки огледа и тримата по ред и едва забележимо кимна с глава.
— Къде? — нетърпеливо попита Онодера. — Цял и невредим?
— Случайно надникнах в отряда за самоотбрана в Ичигая и там в санитарната част видях Ясукава… Раната му е лека, но може би известно време няма да може да работи — Ямадзаки посочи с пръст главата си. — Тук не е в ред. Амнезия. Може би не е от шока, а от силен удар в главата.