Потъването на Япония
- Автор: Комацу Сакьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елза Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Потъването на Япония». Краткое содержание книги:
— Да го вземем оттам! — предложи Онодера.
— Невъзможно е, загубил е паметта си. Изглежда, доста се е ударил. Оставих на персонала адреса на роднините му. Сигурно ще се свържат с него. Да, бих го взел оттам, но по-нататък какво? Той не може да работи… Само помислете, сега всички болници са препълнени с ранени и болни на смъртно легло. Щастие е, че е попаднал санитарна част на отряда за самоотбрана.
В сградата на премиер-министъра цареше суматоха. По коридорите сновяха тълпи хора. Като си пробиваше път през хорския поток към специално отделената за план „Д“ стая, Наката попита:
— Свързахте ли се със стария?
— Много е трудно — промърмори Ямадзаки. — Той е в Хаконе. Казват, че по време на земетресението бил там. Вчера един от подчинените му ме посети у дома в Кьодо. Сега Куниеда е при него.
— Чудесно. Тогава няма смисъл професор Тадокоро да се среща с премиера, по-добре е старият да му каже…
— Каквото и да стане, с програма „Д“ все едно известно време няма да се занимаваме — каза Ямадзаки, като отваряше вратата. — Това стълпотворение скоро няма да свърши, а като свърши, тогава ще му мислим за нашата работа. След четири-пет години, не по-рано.
— Не е така — спокойно му възрази Наката. — При най-грубия анализ на данните, получени в резултат от изследванията на „Такацуки“, излиза, че минималният срок е две години.
— Две години?! — Ямадзаки разтвори от учудване уста. — Истина ли е това?
— Вече казах, това не са най-точните данни, а минималната стойност. В най-лошия случай…
— Но нали — Ямадзаки уплашено заоглежда тримата мъже. — Не мога да повярвам! Нали аз също се занимавах с проблема, с изследванията. При сегашното земетресение се освободи достатъчно енергия. Не означава ли това отлагане за известно време, или греша? Юкинага-сенсей…
— Хайде да поговорим за това в стаята — каза Онодера.
Стаята, отделена по нареждане на премиер-министъра за осъществяване на връзка с групата, занимаваща се с план „Д“, не беше голяма. Там имаше обикновени бюра и столове, библиотека, желязна каса, диван, две кресла и малка масичка. Една стая, която ставаше тясна, когато вътре влезеха четири-пет човека. Отвън на вратата не висеше никаква табела. Бяха обещали още двама сътрудници за водене на деловодството, но тях все още ги нямаше. Самите сътрудници, освен Ямадзаки и Юкинага, почти не идваха тук. Обаче сега, когато в кантората на Хараджюку беше невъзможно да се работи, им оставаше само тази стая, в която се съхраняваха най-ценните материали и документи.
— В суматохата отнесоха и директния телефон — Ямадзаки посочи към масата. — Дори чай не мога да ви предложа.
— Това да е — усмихна се Наката. — По-добре помисли как да се свържем със стария в Хаконе или, ако е възможно, да идем направо при него.
— А откъде да вземем кола? Отново икономия на бензин. А и само около шестдесет процента от телефонната мрежа е възстановена — Ямадзаки уморено се отпусна на стола пред масичката. — Снощи ограбиха съседите.
— И не си се наспал, нали? — прозявайки се, попита Онодера. — Напоследък и аз се чувствувам много уморен.
— Къде да се наспиш. У нас сега живеят две семейства — роднини и познати. Малките по цяла нощ плачат от страх. Наплашени са.
Ямадзаки уморено разтърка лицето си с длани. Онодера го гледаше с учудване. Та този човек почти се беше свършил. Съвсем доскоро той беше способен, преуспяващ чиновник. А сега — застаряващ, уморен до крайност баща на семейство…
— Изглежда, цялото семейство на Катаока е загинало — каза Наката. — Живееше на улица „Тамачи“.
Ямадзаки престана да разтрива лицето си и се обърна към Юкинага:
— Ще станат такива изменения в земната кора, каквито ние дори не можем да си представим, така ли? Не мога да повярвам! Наистина ли?
Юкинага едва кимна с непроницаемо лице.
— Но тогава какво ще стане със стоте милиона японци, с предприятията, с къщите?
— Според моите представи, в най-лошия случай, мнозинството ще загине — каза Наката. — Ще стане, защото преобладаващата част от хората няма да повярват, ще се съмняват. Добре ще е, ако нищо страшно не се случи. Но тогава на нас няма да ни бъде леко. Всичко ще се стовари върху главите ни и ще ни обявяват за маниаци и мошеници. Ще бъдем дадени под съд по обвинение за разпространяване на предизвикващи паника слухове и за разхищение на държавни средства. И някои политически дейци също ще отговарят заедно с нас. Аз мисля, че те съзнават това и отрано се готвят за един такъв изход. Но сигурно ще се окажат по-хитри от нас и все някак ще се измъкнат. Дори ако застанат пред съда, предварително ще са се договорили, кой ще им помогне после за това, че са се оказали в ролята на „жертви“. Ние обаче няма да имаме никаква поддръжка и от нас най-лесно ще направят изкупителна жертва. Може и да ни линчуват, може и да ни убият, но докато стане, докато те се съмняват и спорят, положението все повече ще се влошава и ще настъпи такъв момент, когато вече нищо не ще може да помогне. Тогава ще настъпи истинската катастрофа. Ще загинат милиони и милиони.