Потъването на Япония
- Автор: Комацу Сакьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елза Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Потъването на Япония». Краткое содержание книги:
Във въздуха висеше влакът на монорелсовия път. „А какво ли е станало с пътниците в него?“ — помисли си Онодера.
Под ясното есенно небе Токио беше започнал да проявява признаци на живот. Булдозери разчистваха разрушенията. Беше се образувала дълга върволица от товарни автомобили, които вероятно разнасяха медикаменти за оказване на първа помощ на пострадалите. Насреща им се движеха автобуси, товарни автомобили от силите за самоотбрана, пълни с хора, които най-после бяха намерили начин да се доберат до домовете си.
„Да, японците са свикнали с бедствията“ — помисли си Онодера и почувствува как очите му се пълнят със сълзи. Нещо го душеше в гърдите. Един немец, посетил някога Япония и станал свидетел на големия пожар в Едо, бе писал: „Хората, чиито къщи изгоряха до основи, дори за миг не се поддадоха на тъгата. Те бяха с ведри лица. Въпреки че още не беше догорял пожарът, те вече чукаха с чукове на строежа на новите си жилища…“
— Правителствено съобщение — извика Юкинага, който слушаше радиото. — Броят на загиналите превишава два милиона. Общата сума на щетите е може би повече от десет трилиона йени…
Хеликоптерът, с който пътуваха Онодера и другите, започна да се спуска. Точно под него, куцайки, вървеше Ясукава. Лицето му наполовина беше покрито със засъхнала кръв. Сакото и панталонът му бяха превърнати в дрипи.
Миналата нощ, след като се беше измъкнал по някакъв начин от разрушената сграда, Ясукава, изглежда, беше тръгнал да търси Ямадзаки наслуки по ужасно тъмната улица. Той се бе опитал да се противопостави на движещата се насреща му огромна, крещяща тълпа, блъснал се бе в търкалящия се на улицата стълб и бе паднал. През него бяха минали множество хора. Когато дойде на себе си, видя, че се намира в гробището Аояма. Сред множеството надгробни плочи, някои от които бяха обърнати, се бе стекла огромна тълпа. При всеки нов трус всички уплашено викаха. Тук на него отново му прилоша и почувствува, че губи съзнание. Дъждът го съживи и когато отвори очи, видя, че наоколо вече няма почти никого. Изглежда, никой не се беше сетил за него.
Залитайки, той тръгна под дъжда.
— Студено — промърмори на себе си Ясукава. — Много е студено…
Като се прислони към стената на някаква постройка, тихичко заплака.
„Това къде ли е?… Защо съм тук?… Къде ли да отида?… Ами аз кой съм?… — мислеше несвързано Ясукава. — Каквото и да стане, нищо не искам…“
3
Още на следващия ден след земетресението започнаха възстановителните работи. Всеки, който имаше непосредствено отношение, изпитваше вледеняващ ужас в душата си след изясняването на нанесените щети.
Само в Токио броят на загиналите и безследно изчезналите наброяваше около милион и половина. Това бяха хора, умрели от отровни газове в подземния град, от пожарите, загинали при паниката, настъпила по време на най-оживеното движение, и под развалините.
В префектурите Чиба и Канагава и източната част на Шидзуока бяха нанесени огромни щети от цунами. А в префектурите Ирабаги и Сайтама се смяташе, че броят на загиналите и безследно изчезналите е достигнал два милиона и половина. Така само за един миг 2,3 процента от общия брой на населението на Япония бе изчезнало.
Загубите бяха толкова застрашителни, че един от членовете на Комитета по разследване на нанесените щети, със землист цвят на лицето, възкликна: „Но тук е истински Освиенцим!“. Общата сума от щетите превишаваше тринадесет трилиона йени, а това бе десет процента от общото национално производство и почти половината от държавния бюджет за тази година. При максимални темпове около година и половина щеше да продължи само разчистването на територията на страната от пожарите и развалините.
Навсякъде из страната се преместваха огромни маси хора, загубили подслон и имущество. Движението по всички железопътни магистрали беше възстановено за ден-два, освен по Токайдоската и Новотокайдоската. Но всички влакове бяха ужасно препълнени. Потърпевшите бягаха от столицата, а насреща им идваха хора, разтревожени за съдбата на своите близки и роднини. Много от тях пътуваха от провинцията за Токио просто от любопитство. На Управлението на държавните железници се наложи да ограничи продажбата на билети за Токио. По шосетата полицейски постове ограничаваха влизането на коли в Токио.