Потъването на Япония

— Наката, вие сте нихилист — тихо каза Ямадзаки.

— Защо? Оптимист съм. Ако такова нещо не се случи или се случи в малки мащаби, тогава нека обществото ме разкъса, нека ме прогони от Япония. Аз ще приема всичко! При това поздравявайки това общество и тази страна, която се нарича Япония! Но дотогава считам, че трябва да поработим, изхождайки от предположението, че това ще се случи и тогава нашата работа ще донесе, макар и нищожна полза, ще намали предполагаемите загуби с един-два процента. Но и един процент значи много. Та това означава да помогнем на един милион скъпи на нашето сърце японци. И те ще бъдат спасени. А ако се окажем прави, няма да станем герои. Нали тогава ще бъде същински ад. А какъв смисъл има да се хвалим в ада със своето пророчество?

— Аз имам жена, деца — обади се Ямадзаки с пресипнал глас, като загасяваше цигарата си в пепелника. — Не зная вие какво мислите, но аз се опасявам за моето семейство. Знам, че някой ще направи нещо за тях. Но не е ли по-добре отсега да се изпратят в чужбина, макар че в тази ситуация това навярно е невъзможно.

Ямадзаки вдигна телефонната слушалка, дълго чака, докато му отговорят, и след това каза номера.

— Чак след тридесет минути ще ни свържат с Хаконе — обясни той и постави обратно телефонната слушалка. — Наистина не мога да повярвам… Наистина ли това ще стане?

Ямадзаки стана от стола.

— Добре ще е да повикате професор Тадокоро от парламента. Ще намеря кола. Ще излъжа някого и ще взема. Без купон за бензин… — заяви Ямадзаки, като отвори вратата на стаята, за да излезе. — Ако се проваля, ще ме уволнят дисциплинарно от заеманата длъжност.