Потъването на Япония
- Автор: Комацу Сакьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елза Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Потъването на Япония». Краткое содержание книги:
— Ясукава — с всички сили изрева Ямадзаки. — Дръж се, Ясукава.
Той сам не знаеше на кого крещи — на Ясукава или на себе си. Държеше се с всички сили за тресящите се като пневматичен чук тръбни перила, главата му беше удивително ясна. Той гледаше стената и си мислеше, че стълбата може и да не се откъсне. После погледна надолу и се изуми: земята на улицата се беше разцепила и едната част стърчеше по-висока от другата с няколко десетки сантиметра. Ровът, който се беше образувал, отиваше към железопътната линия. Усети неприятна миризма на газ. Оглушително избухна взрив и от земята се изтръгнаха бледосини пламъци. Ямадзаки разтвори широко уста от учудване, като видя как високо в небето като лист хартия се вдигна чугуненият капак на люка. Наподобяващото кула здание, строено през петдесетте години на века, се наклоняваше все повече и повече.
Земетресението, което стана този ден в южните части на префектурите Чиба и Ибараги, Токио и Йокохама, се случи в момента на най-голямото оживление, когато тук-там се запалваха лампи и транспортът работеше най-усилено. Поради това човешките жертви бяха огромни. Много хора загинаха на Токийските гари. Хората, които бяха застигнати от внезапните трусове на улицата, не можаха да устоят на краката си. Те се люлееха и падаха. Започна страхотна паника, а върху обезумялата тълпа се сипеха парчета стъкла, тухли, реклами. По гарите ставаше нещо невъобразимо. Хората биваха изхвърляни от пероните. Влаковете, които идваха на определен интервал от време, се врязваха един в друг. Вагоните се изправяха и падаха. По улиците се образуваха огромни купчини от сблъскали се коли, а някои от тях бяха излезли направо на тротоара.
В подземието на метрото веднага се прекрати подаването на електричество, хората, останали в непрогледната тъмнина, се мятаха ту на една, ту на друга страна, отчаяно викаха и стенеха. Отгоре на всичко се проби и дъното на някаква река и в метрото нахлу замърсена вода. В подземните улици, които като мрежа опасваха районите около гарите, станаха пожари — започна да гори облицовъчната пластмаса и към пурпурночерния дим се примеси задушлив отровен газ, настана паника. Автомобилите, които се движеха по високоскоростните магистрали, налетяха един върху друг или се врязаха в стълбовете, а многочислените подземни автостради приличаха на затворени димоотводи. Ако една кола спреше внезапно, върху нея моментално връхлиташе потокът на движещите се зад нея.
Същото ставаше и по пътищата. Автомобилите губейки управление, пресичаха разделителната линия и се врязваха право в насрещния поток, събаряха парапетите.
В крайбрежните райони на Токио, изцяло застроени с жилищни къщи, пожарите започваха буквално само за миг. Причината беше в това, че навсякъде по домовете се ползуваше газ и хората тъкмо си готвеха вечеря. По същата причина и през 1923 г. беше предизвикан огромния пожар вследствие земетресението, станало по обед в Канто. В района на Едо се срутиха няколко моста. Поради рязкото колебание на почвата бентът се беше пропукал и районът беше залят с вода. Пожари избухнаха на десетки места, при това се запали и разлетият по повърхността на водата нефт. По-късно се изясни, че само в този район са загинали четиристотин хиляди души. Бедствието не пропусна и крайните райони. На аерогарата Ханеда при кацане се разби реактивен лайнер от международните линии. Корабите, които стояха на котва, се разрушаваха от ударите в кея. Запалиха се и складовете на Шибаура.
Заключителен акорд бе появяването на страшната и черна цунами. Всичко това стана за минути.
Някога на японците, страдащи векове наред от пожари, земетресения, тайфуни, наводнения, им беше присъща известна „култура на борбата със стихийните бедствия“, но следвоенното поколение я беше загубило. В случая гражданите и особено токийците не знаеха какво да правят, въпреки че в моменти на затишие много говореха за действията си по време на природна катастрофа. Огромният град живееше в напрежение. В безкрайната борба за насъщния хляб и за наслади, хората се стараеха да не мислят за черни дни. Многомилионният човешки улей бълбукаше, кипеше, радваше се, тъгуваше и забравяше, по-скоро не искаше да помни, че някога може да настъпи бедата…
2
Когато дойде на себе си, Ямадзаки, куцайки, вървеше в гората до храма Мейджи. Навярно си беше навехнал крака, защото при всяка стъпка болката преминаваше към глезена. Дори това той почувствува едва сега. Огледа се, но не забеляза фигурата на Ясукава. Отпред, отзад, отляво и отдясно припряно се движеха изтерзани, задъхващи се, покрити с мръсотия и прах хора. Стонове, плач.