Потъването на Япония
- Автор: Комацу Сакьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елза Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Потъването на Япония». Краткое содержание книги:
— Нищо страшно. Трус, който леко ще повдигне планинския масив Надзава — разнесе се спокойният глас на професора.
Земетресението бързо свърши. Седейки безмълвно в потопената в тъмнина стая, всички отново устремиха поглед към спокойното, осветено от яркото лунно слънце езеро Ашиноко. Луната се издигаше все по-високо, светлината й осветяваше пода.
— Наката-кун… Нали така се нарича младият човек, който каза нещо преди малко — дочу се в тъмнината гласът на стареца.
— Слушам ви — отвърна Наката.
— Вие представяте ли си в общи черти какво трябва да се направи в следващия етап?
— Да, представям си — спокойно отговори Наката. — Но ако трябва да се изразя по-точно, имам някои съображения. Съображения за това кое, как и в каква степен и последователност е необходимо веднага да се предприеме.
— Добре, съставете бързо проект. Ще се опитам да се свържа с премиер-министъра по телефона. Освен това искам утре някой да тръгне за Киото… Може и двама. Там живее ученият Фукухара. Той е млад, но когато се четат негови работи, става ясно, че е истински учен. Искам да изпратя писмо на този мъж, да му опиша ситуацията и да го помоля за сътрудничество. А под какъв предлог ще се срещнете с него, ще ви кажа утре. Учените в Токио се отличават с неумението си да обмислят и решават проблеми, обхващащи дългосрочни периоди. Те живеят ден за ден. За решаване на такива проблеми са по-подходящи учените от Киото.
— Фукухара — промърмори Юкинага. — Той се занимава със сравнителна история на цивилизацията. Вие отдавна ли го познавате?
— Никога не съм се срещал с него — старият отново глухо закашля. — Но ние един-два пъти си разменяхме писма. Смятам, че ще се разберем…
Сутринта Онодера, заедно с появилия се отнякъде на разсъмване Куниеда, тръгнаха за Киото, за да отнесат писмото на стария.
Притиснат от всички страни, Онодера стоеше в задушния и препълнен коридор на вагона. Когато преминаваха над реката Тенрю-гава, го обхвана тягостно чувство. Спомни си за Го, за срещата си с него преди една година пред чешмичката на гарата Яесугучи. Тогава започна всичко.
След това Го загина по най-горното течение на същата река.
Сега Онодера пътуваше за Киото, където неотдавна бе разговарял с приятелите си за смъртта на Го. Сърцето му болезнено се сви. Да, тогава те седяха на откритата тераса над Кама-гава… И изведнъж земята забуча и затанцува… А след това той нарочно изчезна „безследно“… Колко ли време бе изминало от този момент?… Тогава не можеше и да си помисли, че съществуването на Япония е под заплаха и че той ще се заеме с работата, която върши в момента. Сега е един от малкото хора, на които са известни съвършено секретни данни относно бъдещето на Япония… И той е смазан от тежестта на тайната, както и от постоянното очакване на бедата… Какво ли ще бъде „това“? — почти извика в себе си Онодера, изтривайки потта от лицето си. Какво ще е „това“ в края на краищата?
Киото беше почти възстановен след миналогодишното земетресение. Но в града цареше униние и пустота.
Намериха жилището на Фукухара, което се намираше в северната част на града. Стопанинът си беше в къщи. Той вече два дни не беше излизал, тъй като не се чувствуваше добре.
Ученият, който посрещна гостите, нямаше нито един бял косъм в гъстата си черна коса, а лицето му беше съвсем детско, въпреки че говореха, че е над петдесет години. Но има лица, на които много трудно може да се определи възрастта. Той няколко пъти прочете писмото на стария, поклати глава, след което изслуша Онодера и Куниеда, които описаха подробно положението на нещата, и произнесе само една дума:
— Кошмар.
И веднага излезе от гостната.
Потъващата страна
1
В една от залите на резиденцията на премиера, която все още не беше напълно ремонтирана след последното земетресение, около масата седяха измъчени, отслабнали от безсънните нощи, премиерът, началникът на канцеларията и завеждащият на отдела по общите работи. На масата имаше лист хартия.
— Как да разрешим този проблем? — уморено попита премиерът. — Докладваха ми, че бъдещите изследвания изискват допълнителни разходи от един до десет милиарда йени…
— Навярно ще се наложи да предадем тази работа на Силите за отбрана — отговори началникът на канцеларията. — Главните изследвания по „програма Д“ вече са започнати. Сега е необходимо да разширим ръководещата група, да увеличим състава на изследователите, материалната база и асигнирането…
— Но съвсем очевидно е, че само Силите за отбрана няма да се справят с „програма Д“ — каза завеждащият на отдела по общите работи. — И асигнирането ще стане проблем, ако превиши лимита на секретния фонд. А най-важното в случая е, че трябва да се определи точно кога и в каква форма ще се случи това. Няма да можем да минем и само с кабинетната разработка на проекта за евакуацията. Ще се наложи сътрудничество на голям брой учени. А как ще ги съберем тези учени?